48 часа и 24 минути стоях затворена в лапите на мъжът, който в продължение на 18 години беше мой баща и ме отгледа като своя дъщеря.
- Закуска? - мъжът, който разруши наполовина животът ми, влезе през малката врата, внасяйки студ след себе си и не беше от времето, а от сърцето си.
- Мразя те! - отвърнах бавно с безразличие, свита на кълбо върху малкото легло.
- Винаги си била инат, проклет инат. Още като малка винаги се противопоставяше на мен и на майка си. Когато тя ти забраняваше нещо, ти отиваше и го правеше, когато обаче ти позволяваше.. - спря и се засмя тихо. - Ти отново отиваше и го правеше, за да и покажеш, че не те е страх от нищо. Независимо дали беше паднала, или си слупила ръка, навехнала глезен и т.н. Ти просто ставаше и продължаваше, игнорирайки всички рани и всяка болка. - очите му се спряха на мен. - Беше устинска еуфория, Кара, и ако трябва да съм честен, наистина те обичах в някой моменти и се гордеех с теб. - очите му отново потъмняха и усмивката му се стопи. - Докато Хана не реши да ти каже истината. - стисна челюст, видимо показвайки ревността си.
- Тя те обичаше някога, но ти уби тази любов и много добре го знаеш. Заплаши мен, Аманда и Каси, още преди да беше родена. Замисли се, Джон? Кой е чудовището в случая? Мама, че е обикнала друг, когато си и обърнал гръб, или ти, който убиваш собствената си плът и кръв? - намерих смелост някъде в тялото си и колкото и да ми мислех, че той отново ще ме удари или нападне, това не се случи.
Поех си дълбоко дъх, отпускайки се от позата, която бях заела. Може би в него все още имаше нещо останало добро.
* * *
- Ако не хапнеш нещо, ще умреш от глад. - мърмореше Джон, носейки ми всеки път различна храна.
- Знаеш, че Аманда и Ашли ще не намерят и тогава ще те намразят зявинаги. - погледнах го с презрение.
- Те вече ме мразят. - повдигна рамене.
- Искам да видя сина си, моля те пусни ме и никой няма да разбере за това. - забих колене на твърдото легло, сключвайки пръсти.
- Не мога, Кара. Ти си гаранцията ми, че Матюс няма да ме убие. - поклати глава, пъхайки ръце в джобовете си.
- Не знаеш какво е да ти липсва детето ти толкова много! - извиках с плач.
- Напротив, знам! Да не мислиш, че когато с майка ти се разделихме, Аманда и Ашли останаха при мен? - удари с юмрук по шкафа до него.
KAMU SEDANG MEMBACA
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Romansa"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
