TEXTING WITH MY EX 2 (+18)

Chapter 2 // Emma's first time.

- Какво.. - преглътнах. - Какво правиш тук? - попитах направо.

- Търсех те. - отвърна тя и повдигна рамене. - След няколко дни се навършва година от смъртта на дъщеря ти. - поясни и влезе.

- Ашли, върви си ако обичаш. - изпъшках изморено.

- Знаеш ли, че през последните два месеца се опитвам да те открия и да разбера как си? - повиши тон.

- Какво ти пука за мен? На теб, на майка ти, на годеникът ти, на всички ви? - развиках се. - Оставете ме на мира, вече нямам общо с вас и не съм част от семейството ви. - прокарах пръсти през косата си.

- Това, че сестра ми я няма, не значи че ще те загърбим или забравим, Дейвид. Ти винаги си бил част от нашето семейство и не веднъж си ни помагал, така че зарежи тези преструвки и се върни. - изстреля със злобен поглед.

- Ашли, имам приятелка! - изтърсих, затваряйки очи.

- Оу! - възкликна тихо.

- Не ме разбирай погрешно. Още обичам Кара и не мога да повярвам, че никога повече няма да я видя, но.. - поех си въздух. - Опитвам се да продължа. Знам, че ще е трудно, но не мога да си причиня цял живот са съм сам и да се самосъжалявам. - поясних малко по-тихо.

- Да, прав си. - обърна се с гръб към мен, готова да си ходи.

- Аш, никога няма да спра да я обичам или забравя. - промълвих. - Но искам семейство, а вече загубих едно. - допълних, получавайки си жален поглед.

- Знаеш къде да ни намериш ако имаш нужда. - усмихна се едва и си тръгна.

Изритах табуретката и извиках силно. Колкото повече се опитвах да го задържа в себе си, толкова повече ме караше да върша глупости.

Ядът беше най-коварната част от мен и в моменти като този ми удряше силен шамар, за да ме върне в реалността.

- Дейвид? - извика Мат, влизайки през вратата. - А, ето къде си. - възкликна и едва ходеше, дори залитна и за малко да потроши шкафа с обувките ни.

- Защо не си вземеш студен душ и не легнеш? Ще те ободри. - потупах го по рамото и тръгнах към стаята си.

- Къде е Ема? - провикна се, за да го чуя.

- В тях, прибрах я и после си дойдох. - поясних малко по-високо.

- Толкова си задръстен! - отвърна силно.

- Не смятам да я чукам още на първата ни среща. - показах се от стаята си, показвайки му среден пръст.