- Знам, че вече си бременна, но ако те заболи или те нараня.. - започна виновно, но го спрях, преди да съм се разубедила.
- Ерик, просто се отпусни. - помолих, смъквайки пръсти по гърба му.
Тялото му плавно се отпусна над моето, а меката завивка ни покриваше достатъчно. Изпитвах страх и силна доза облекчение, смесени в едно. Исках да го направя, макар да имах ужасното чувство, че изневерявах на Дейвид.
- Наистина не мога да повярвам, че ще го направиш. - думите му преобърнаха корема ми.
- Всичко е наред, Ерик. - дръпнах го към себе си, впивайки нежно устните си в неговите.
Той ми отвърна бавно, настанявайки се удобно между бедрата ми и не след дълго го усетих в себе си. Определено не беше Дейвид, но него вече го нямаше. Трябваше да свикна с Ерик и с всичко свързано около него.
- Нали не съм те наранил? - думите се плъзнаха от устните му, спечелвайки си топла усмивка от моя страна.
- Не бъди такъв песимист. - захапах устна, стискайки очи.
Топката, която се отприщи в корема ми. Онази, разпростираща удоволствието по цялото ти тяло. Спираща дъха. Любимото ми усещане, чувство и емоция.
* * *
- Ерик, ще закъснеем! - измрънках, напускайки апартамента му.
- Една минута! - провикна се от кухнята и не след дълго се появи с чаша топло кафе в ръката си. - Вече съм готов. - усмихна се чаровно, оставяйки звучна целувка върху бузата ми.
Извъртях очи и тръгнах след него към изхода на блока, но когато студа се удари в мен, тялото ми се скова и изпитах странно чувства в корема си.
- Ще минем през агенцията и тогава ще те оставя във вас. - поясни веднага щом се качихме в колата му.
- Няма проблем. - усмихнах се, отпускайки главата си назад.
През ума ми преминаха най-различни варианти на различни кадри и сценарии от живота ми. Липсваше ми времето, когато всичко беше толкова просто и хубаво. В днешни дни се налагаше да се боря с много неща, с много чувства и емоции. Налагаше се да се боря с хората, с които преди обичах да споделям времето си. Животът ми се промени твърде бързо, а аз не успях да порастна. Не успях да спра времето и да се насладя на мига. В моя случай, времето се наслаждаваше на болката ми.
YOU ARE READING
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Romance"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."