TEXTING WITH MY EX 2 (+18)

Chapter 26 // I miss U so much.

- Знам, че вече си бременна, но ако те заболи или те нараня.. - започна виновно, но го спрях, преди да съм се разубедила.

- Ерик, просто се отпусни. - помолих, смъквайки пръсти по гърба му.

Тялото му плавно се отпусна над моето, а меката завивка ни покриваше достатъчно. Изпитвах страх и силна доза облекчение, смесени в едно. Исках да го направя, макар да имах ужасното чувство, че изневерявах на Дейвид. 

- Наистина не мога да повярвам, че ще го направиш. - думите му преобърнаха корема ми.

- Всичко е наред, Ерик. - дръпнах го към себе си, впивайки нежно устните си в неговите.

Той ми отвърна бавно, настанявайки се удобно между бедрата ми и не след дълго го усетих в себе си. Определено не беше Дейвид, но него вече го нямаше. Трябваше да свикна с Ерик и с всичко свързано около него.

- Нали не съм те наранил? - думите се плъзнаха от устните му, спечелвайки си топла усмивка от моя страна.

- Не бъди такъв песимист. - захапах устна, стискайки очи.

Топката, която се отприщи в корема ми. Онази, разпростираща удоволствието по цялото ти тяло. Спираща дъха. Любимото ми усещане, чувство и емоция.

* * *

- Ерик, ще закъснеем! - измрънках, напускайки апартамента му.

- Една минута! - провикна се от кухнята и не след дълго се появи с чаша топло кафе в ръката си. - Вече съм готов. - усмихна се чаровно, оставяйки звучна целувка върху бузата ми.

Извъртях очи и тръгнах след него към изхода на блока, но когато студа се удари в мен, тялото ми се скова и изпитах странно чувства в корема си.

- Ще минем през агенцията и тогава ще те оставя във вас. - поясни веднага щом се качихме в колата му.

- Няма проблем. - усмихнах се, отпускайки главата си назад.

През ума ми преминаха най-различни варианти на различни кадри и сценарии от живота ми. Липсваше ми времето, когато всичко беше толкова просто и хубаво. В днешни дни се налагаше да се боря с много неща, с много чувства и емоции. Налагаше се да се боря с хората, с които преди обичах да споделям времето си. Животът ми се промени твърде бързо,  а аз не успях да порастна. Не успях да спра времето и да се насладя на мига. В моя случай, времето се наслаждаваше на болката ми.