"Той ме попита: - А сега какво?"
Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:"
- Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
Първите льчи на зимното слънце едва се просмукваха през пуснатите щори, студени и някак мрачни. Времето рязко се променяше и това не беше особено приятно, но хубавото беше, че с наближаващата зима, идваха и празниците.
- Готова ли си? - Зейн отвори вратата на стаята ми и се облегна на нея с усмивка.
- Да. - въздъхнах. - Но не разбрах от къде се появи този годеж точно сега. - впих погледа си в него, а той повдигна рамене.
- Нямам представа, но изглеждаш прекрасно! - подчерта и ме обходи с очи.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
- Благодаря! - засмях се и се насочих към леглото, взимайки си якето и чантата, а той взе Ник и заедно напуснахме апартамента, насочвайки се към асансьора.
- Първо трябва да минем през Адам, за да вземем подаръка. - поясних, слагайки сина си в столчето, след което се настаних в колата му и той потегли.
- Ако Елена е там.. - започна заплашително, но бързо успях да го спра.
- Виж, Зейн, Елена ще е там, а ти ще се правиш, че я няма. Моля те, забрави за другите тази вечер или сестра ми ще те убие, буквално. - отключих телефона си и писах на Ашли, че до 15 минути сме пред тях, но вместо от нея, получих обратен СМС от Дейвид, който упорито игнорирах.
- Кой е? - попита най-сетне, след настоятелното звънене на Джоунс.
- Никой. - изключих си телефона и извърнах глава към прозореца.
Той не каза нищо, но въздишката му беше достатъчна, за да разбера колко му беше писнало вече.
През останалата част от пътя нито единия не каза нищо, въпреки че изгарях от желание да му разкажа какво се случи с Дейвид преди няколко дни, а дори не знаех защо му позволих да го направи.
- Извикай ги, аз ще те чакам тук. - паркира пред къщата и, а аз слязох и тръгнах към вратата, звънейки на звънеца. - Ашли, побързайте.. - започнах, но щом вдигнах глава, гласът ми сякаш секна.
