Шокът беше доста голям от внезапното предложение за брак на Ерик. Какво го прихващаше, какво го накара да дойде и да ми предложи да се омъжа за него? Та ние се познавахме едва от няколко дни. Вярно, един миг стига на човек да се влюби, но това беше прекалено.
- Кара, това мисля че е за теб. - Ашли се върна в стаята, където с Ерик стояхме мълчаливо до елхата и се гледахме странно.
Взех плика от ръцете ѝ и в този момент Аманда, Кевин, Каси и Адам се появиха с весели усмивки, но щом видяха какво се случва и тримата свалиха усмивките си, оглеждайки се нелепо. Стиснах очи, захапвайки устна и хванах ръката на Ерик, замъквайки го по-далеч от тази сцена.
- Добре, какво става? - попитах направо, поглеждайки към пръстена.
- Вече ти казах. Имам чувства към теб и не искам да си губя времето в глупави игри. - стисна зъби, очевидно раздразнен от отношението ми.
- Шегуваш ли се? Напълно наясно си, че обичам бащата на сина ми и.. - преди да довърша, гласът му разчупи тихата атмосфера.
- Този мъж не те заслужава! Какво направи за теб, а? Какво направи, за да си щастлива? Откакто си върна паметта, показа ли ти колко значиш за него, Кара? Кажи ми, дава ли ти това, от което се нуждаеш? Дава ли ти любовта, която заслушаваш? - развика се, а вените на врата му изпъкнаха.
- Това не означава, че не ме обича, Ерик. - смекчих тона си, свеждайки глава и видях, че още държа плика, който Ашли ми даде.
С бавно движения го отворих и извадих картичката, но когато я видях сърцето ме заболя, а въздухът напусна тялото ми. В този бял плик имаше покана за сватбата на Дейвид и Ема. Докато аз се опитвах да запазя връзката ни жива, той бе планирал сватбата си с новата си приятелка. Такава голяма глупачка се оказах.
- Какво има? - загрижения глас на шефа ми ме завърна в реалността и със злоба му подадох поканата.
Колко егоистично. Да ми пратят покана, точно на мен.
- За това ти говорех. - върна ми картичката грубо, но нямах смелост да вдигна поглед към лицето му, защото знаех, че беше напълно прав. - За бога, кажи нещо! Току-що получи покана за сватбата на мъжа, за когото толкова отчаяно копнееш. - пръстите му насилствено повдигнаха брадичката ми, карайки ме да го погледна с потъналите си в сълзи очи.
VOUS LISEZ
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Roman d'amour"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
