"Той ме попита: - А сега какво?"
Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:"
- Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
Слънцето грееше толкова силно, преминавайки през дебелото стъкло на прозореца в стаята ми, чак до голямото легло, където прекарах почти цялата сутрин. Наслаждавах се на топлината от слънчевите лъчи, които докосваха и нежно галеха кожата ми.
- Хайде, поспаланке, време е да ставаш. - Ерик влезе през вратата, а в ръцете си носеше табла с храна и ароматно кафе.
- Ти си невероятен. - възкликнах, вдишвайки приятния аромат на кафето, когато той седна до мен, поставяйки таблата върху краката ми.
- Хапни. - стана и дръпна напълно завесите, а слънцето огря цялата стая, предизвиквайки усмивката ми. - Без кофеин е. - поясни, когато видя че отивам от бялата чаша.
- О, стига де. Отнемаш ми най-хубавото. - измрънках, изплъзвайки се от леглото и облякох жилетката си, покривайки полуголото си тяло.
- Знаеш, че не можеш да пиеш кафе, нали? - повдигна вежда, заигравайки се с кичур от косата ми.
- Естествено, че знам. Но не мислиш ли, че е рано да ми го забраняваш? - свих усни в кучешка муцунка, което от своя страна предизвика смеха му.
- Обличай се, отиваме до агенцията и после имаш записан час. - поясни, целувайки ме по челото и се настани на леглото, отпивайки от невероятно вкусното си кафе.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Изпуфтях, насочвайки се към банята, където първо си измих зъбите, и си взех кратък освежаващ душ, но за жалост беше загуба на време, защото веднага щом спрях водата, повърнах.
Наложи се отново да измия зъбите си и да почистя, ако не исках Ерик да откачи. Отново. Случваше се поне за 3 път тази седмица, а нямах търпение да спре.
- Всичко наред ли е? - подаде се от вратата, но когато видя какво правя въздъхна тежко. - Скъпа, недей. Ще помоля Кейт да почисти. - хвана ръцете ми и ме изправи.
