TEXTING WITH MY EX 2 (+18)

Chapter 27 // I'll always be yours.

- Питай ме каквото пожелаеш. - очите му шареха свободно по лицето ми, блестящи и красиви, точно каквито ги обичах.

- Защо? - това беше единствения въпрос, който се въртеше в главата ми и не ми даваше мира.

- Защото те обичам. - усмихна се с тъга, заигравайки се с кичур от косата ми. - Не желая да причинявам и на двама ни повече болка, отколкото можем да понесем. - добави с тих глас.

- Моето мнение не е ли важно? - хванах ръката му, умолявайки го с очи да ме погледне.

- Виж, Кара, по-добре е ако ме няма. Скоро ще се омъжиш за Ерик и не искам да заставам на пътя ви. Ема излиза с добро момче и Физи е в добри ръце. Знам, че и Матюс няма да остави нито теб, нито сина ни. - въздъхна тежко.

- Дейвид, ами ако искам да се съберем? Отново? - преглътнах тежко последната дума.

- Не можем. - виждах как очите му се насълзяват. - Знам, че боли. Знам, че ти е тежко, но така е най-добре и за двама ни. - ръката му стисна моята.

- Какво да правя с бебето? - наведох глава, скривайки сълзите си.

- Каквото и да решиш, ще те подкрепя. - усмивката му както винаги беше топла.

- Не ми казвай това, Дейвид, недей. - захапах устна, подсмърчайки глухо. -

- А какво искаш да ти кажа, Кара? Аз няма да съм до теб, нито сега, нито когато родиш. Нямам право да ти казвам как да постъпиш. - беше толкова прав, колкото и грешеше.

- Това е, нали? Това вече наистина е краят. - преглътнах тежко, забивайки тъжните си очи в лицето му.

- Нашата история никога няма да има край, любов. Докато сме живи и тя ще живее с нас. - пръстите му нежно изтриха болезнените сълзи от лицето ми.

- Обещай ми, че когато можеш ще ми се обаждаш. - добавих с огромна мъга, осъзнавайки, че може би този път наистина беше последната ни среща.

- Не мога. - поклати отрицателно глава. - Но ти обещавам, че в деня, в който се върна отново тук, ти си първият човек, когото ще потърся. - усмихна се тъжно.

- Толкова е.. - заподсмърчах. - Толкова е трудно да се сбогуваш с някого, с когото си прекарал целия си живот само за миг. - устните ми трепереха от страх, че щях да го загубя отново. - Когато бяхме малки, си представях как след години ще имаме свой дом и свое семейство, ти ще ходиш на работа, а аз ще се грижа за децата ни и.. - изхлипах непозволено, за да се озова притисната в топлата му любима прегръдка.