- Какво има? - гласът му беше тих и нежен.
- Нищо. - огледах се наоколо, но там нямаше никого. - Стори ми се, че..няма значение. - погледнах го отново и очите ми засякоха неговоте.
- Кара, той не е там. - промълви и усетих топлия му дъх по лицето си.
- В главата ми е, чувам го как ме моли да спра и в същото време ми крещи. - едва не изплаках.
- Искаш ли да те прибера? - попита глухо, отдалечавайки се с още няколко сантиметра по назад от мен.
- Лаура.. - не знаех как да продължа, без да предизвикам гняв към сестра му. - Лаура ми каза за чувствата ти към мен и как по цял ден и говориш за това. - реших да смъкна товара от плещите си.
- Защо го е направила? - рязко се отдръпна назад и видях как очите му потъмняха, изгубвайки синия си цвят.
- Изпусна се неволно. - опитах да го докосна, но той не ми позволи, отблъсквайки ме от себе си. - Ерик, наистина няма проблем. Дори се радвам, че ми каза. - измрънках.
- Кара, ще влезеш ли? - гласът и прозвуча някъде зад нас и проследих свирепия поглед на Ерик. - Всичко наред ли е? - продължи тя и инстинктивно хванах мъжът пред мен за раменете.
- Лаура, по-добре влизай сама. - провикнах се, за да ме чуе.
- Защо? Какво.. - преди да довърши, Ерик изръмжа като животно и ме избута, насочвайки се към сестра си, а тя отстъпи назад като изплашена сърна. - Мили Боже! - изпищя и в следващия миг се намираше в жестоките лапи на Ерик.
- Предателка! Ти си долна предателка, Лаура! Затова ли ти казах? За да идеш и да и изплюеш всичко в лицето? - съскаше злобно, хванах болезнено крехките и китко.
- Ще и счупиш ръцете! - умолявах го, опитвайки да го издърпам назад. - Матюс! - изкрещях, обръщайки го с лице към мен и му забих силен шамар и нямах представа откъде се появи този прилив на сила в тялото ми.
Очите ми продължаваха да стоят забити в кръвожадното му лице, което се изкриви болезнено при сблъсъка с ръката ми. Чувство на вина се загнезди в мен, но беше прекалено късно. Тялото му се отпусна спокойно, а сините му оче стояха плътно затворени. Макар и така, можех да видя опустошителния му гняв дори през тях.
- Съжалявам. - извиних се, захапвайки устни нервно.
- Бягай! - прочетох по устните на Лаура зад него.
ESTÁS LEYENDO
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Romance"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
