Бавно отворих очи и опитах да помръдна, но не успях. Нещо твърде силно държеше талото ми свито в своята хватка и щом извърнах глава, видях спящия Дейвид, който изглеждаше така сладко.
- Добро утро, красавецо. - измънках и зарових лице във врата му, а той се размърда и измънка.
- Добро утро, красавице. - отвърна не след дълго, предезвиквайки усмивка върху лицето ми.
- Мислех че още спиш. - погледнах го отново и очите ми срещнаха неговите.
- Мислех че ще спим до обяд. - измънка недоволно.
- Не мога да рискувам някой да ни види. - въздъхнах и леко се изправих.
- Е, снощи със сигурност са ни чули. - затвори отново очите си.
- Дейвид, ще те оставя да поспиш още малко и ще видя Ник. - целунах го по челото и станах от леглото, обличайки тениската му като взех и своите дрехи.
Изнизах се тихо от стаята и се насочих към своята, хвърляйки дрехите си за пране, след което си облякох сутиен и отново неговата тениска. Взех си телефона и погледнах часа 6:25, което беше доста рано.
Слязох тихо в кухнята, но на вратата се спрях, виждайки там вече станалите Ашли и Адам.
- Вие кога успяхте да се наспите? - огледах ги внимателно.
- Не сме спали, скъпа. - поясни сестра ми и веднага разбрах на къде бие.
- По-добре ми го спести. - налях си чаша горещо кафе и седнах срещу тях.
- Вие с Дейвид не ни спестихте много снощи. - добави Адам и моментално изплях глътката кафе, която бях отпила, задавяйки се с нея.
- Моля? - опулих се срещу него.
- Чувахте си почти из цялата къща. - продължи Ашли.
- Добре, може ли да говорите малко по-тихо? - изсъсках. - Не искам никой да разбира за това. - помолих ги, а те кимнаха в съгласие.
- Може ли да попитам какво се случи? - продължи той.
- Просто.. - изпъшках. - Влюбих си в него. - промълвих и наведох виновно глава.
- Отново и отново. - довърши Аш с усмивка.
- Здравейте. - поздрави плътният му глас, привличайки вниманието ни върху себе си.
- Дейвид. - възкликна сестра ми.
- Ашли. - отвърна и със същия тон и влезе при нас, сипвайки си чаша от все още топлото кафе.
ESTÁS LEYENDO
TEXTING WITH MY EX 2 (+18)
Romance"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."
