Sex or something more

1 Част

Беше поредния скучен и мъчителен ден. Стоях на чина си в класната стая и слушах музика. Стоях сама на най-задния чин. В стаята бяха останали само 3 момичета и още няколко момчета. Вратата се отвори и през нея влезе брат ми. Щом ме видя се усмихна и тръгна към мен. Седна до мен и ми даде пари.
-Кажи на нашите, че довечера няма да съм си вкъщи. - каза ми.
-Къде ще ходиш?
-У приятели.
-Пак ли? - погледнах го нацупено. - Спри да се навърташ около тях.
-До после, Хюн Дже. - целуна ме по челото и излезе.
Съучениците ми не спираха да ме гледат. Наведох глава и отново сложих слушалките си. Часа започна и всички влязоха в стаята. Госпожата също. Имахме музика, затова всички правеха каквото поискат. Минаха се около 10 минути от часа и вратата се отвори. Влязоха Джънгкук, Джимин и Техьонг. Хората, които най-малко искам да виждам. Техьонг затръшна вратата и без да кажат нищо си седнаха по местата. Наведох глава и се излегнах на чина. След няма и минута усетих някой да сяда до мен. Отлично знаех кой е, но не исках да се обръщам. Но знаех, че и ако не се обърна, ще последва нещо лошо. Изправих се и го погледнах. Той протегна ръката си и махна слушалките ми. Усмихваше се по неговия гаден начин.
-Имам предложение за теб. - започна той.
-За мен ли? - зачудих се.
-Да, за теб. Малко или много ще ти помогне.
-С какво и как?
-След часовете ме чакай зад училището. Там ще разбереш всичко. А... Не казвай на брат си. - намигна ми и си седна на мястото.
Какво? Какво иска този път? И как предложението му ще ми помогне? И най-важното... Какво, по дяволите, беше това предложение?
---След часовете---
Отидох на мястото, на което искаше да се срещнем и зачаках. След не повече от 5 минути усетих чужди ръце върху талията ми. Човекът зад мен доближи главата си до моята.
-Не мърдай. - прошепна в ухото ми.
Беше той. Дръпна ме и ме залепи за стената, като ме обърна към себе си. Доближи се и заби устните си във врата ми. Прокара ръката си през тялото ми, докато не стигна до интимните ми части. Вкара ръката си изпод бельото ми и разтри клитора ми. Аз изстена и извих главата си назад.
-К-какво правиш? - заекнах.
-Показвам ти какво искам от теб.
Вкара пръста си в мен и го раздвижи. Започна да целува всяка част от врата ми, като слизаше надолу по ключицата и стигна до гърдите ми. Комбинацията от докосванията му и движещия му се пръст вътре в мен, ме накара да свърша. Изстенах шумно и усетих как краката ми започват да треперят и да омекват. Мускулите ми не спираха да се свиват около него. Извади пръста си от мен. Допря ръцете си от двете ми страни на стената и се наведе.
-Добро момиче.
Погледнах го очите.
-Какво искаш от мен? - попитах го тихо.
-Сигурен съм, че вече знаеш.
-Не можеш да искаш това от мен.
-И кой го казва? Ти ли? - засмя се без капчица чувство.
-За какво съм ти точно аз?
-Ти си ми интересна. Бих искал да видя как си и в леглото. А и префарцунените кукли вече ми омръзнаха.
-Каза, че това малко или много ще ми помогне.. Как точно ще стане това и за какво?
-Ще спра да те тормозя.
-Това никак не ме успокоява.
-И да искаш и да не искаш пак ще правя каквото си искам с теб. Само ще е малко по-извратено.. Или може би много. - усмихна се мръснишки. Доближи се съвсем близо до ухото ми. - Не казвай на никой. Сигурен съм, че ще ти доставям толкова удоволствие, колкото ти ще доставяш на мен.
Отдръпна се. Намигна ми и си тръгна. По дяволите! Какво щях да правя сега? Не стига, че всеки ден ме тормози в училище, а сега и това. Защо аз? Защо мен?
Телефона ми зазвъня. Извадих го от джоба ми и вдигнах без да гледам кой е.
-Къде си? - чух гласа на брат ми.
-Защо питаш? 
-Да се прибираме.
-Ей сега идвам.
Затворих му и тръгнах към входа на училището. Отидох при него и тръгнахме към вкъщи.
-Къде беше? - попита ме той.
-Никъде. - казах и наведох глава.
-Хюн Дже, къде беше?
-Хюнг, не може всичко да знаеш. И аз си имам своите тайни. - сопнах му се.
-Добре де. Само не се ядосвай. Няма да питам повече.
През останалия път мълчахме. Никога не съм му говорила така, но и той не го заслужаваше. Беше най-невероятния брат, за който някой можеше да си мечтае. Винаги, когато можеше ме защитаваше. Никога не се е държал грубо с мен и винаги ми даваше това, което искам. Беше невероятен. Не заслужаваше това мое държание.
Влязохме вкъщи. Той се запъти към неговата стая, а аз към моята. Оставих чантата си на земята и легнах на леглото. Затворих очи и въздишах шумно. Не знаех какво ме очаква и това ме плашеше най-много. След малко чух вратата на брат ми да се отваря. Почука и влезе в стаята ми. Надигнах главата си и го погледнах.
-Аз тръгвам. - каза ми той.
-Добре. Приятно изкарване.
-До утре. - усмихна се и излезе от стаята.
Станах от леглото. Взех си раницата и седнах да си пиша домашните.
---21:30---
Майка ми ме извика да вечеряме. Прибрах учебниците си и слязох долу. Седнах на масата и започнах да ям.
-Къде е брат ти? - попита ме мама.
-У приятели. Каза да ви кажа, че тази вечер няма да се прибира.
-А той не прекалява ли малко? - издразни се баща ми.
-Скъпи, не се ядосвай. Млад е, кръвта му още ври. Остави го да си поживее малко.
-Татко, слушай мама. Тя знае всичко. - засмях се.
-А на теб как ти мина деня? - погледна ме тя.
-Както обикновено. Скучно.
-Техьонг пак ли те тормози?
-Не. - наведох глава.
Не можех да й кажа какво се случи днес. Едно, че щях да си изпатя, друго, че не исках да й казвам. Не е лесно да кажеш на родителите си, че ще те използват за секс, защото другите са им омръзнали.
-Не ме лъжи.
-Не те лъжа, мамо. Честно.
-Това момченце някой ден ще си получи боя. - намеси се баща ми.
-Не, татко. Не е нужно.
-Не го правя само защото ти ме молиш.
Правех го само защото не исках допълнителни неприятности. Стигаше ми боя. Не искаш нещо по-лошо. Но за жалост се случи нещо по-лошо.