16 Част

2K 73 5
                                    

Зарових глава в шепите си и заплаках.
-Хей.. - повдигна главата ми и започна да бърше сълзите ми. - Какво има?
-Не мога да те гледам така. Щом те видях се уплаших ужасно много.
-Добре съм. Спокойно.
-Не, не си. Погледни си лицето. Целия си в рани и едвам ходиш.
-Хюн Дже, добре съм. Тук съм и съм добре. Не искам да те е страх.
Допрях челото си до неговото и отново заплаках.
-Защо не ми каза? Разбрахме се да действаме заедно. - казах тихо.
-Не исках да те поставям в опасност. Миналия ден достатъчно те застраших.
-Но аз съм ти гадже и трябва да ми казваш всичко.
-Да, знам. Извинявай.
-Не искам да ме отписваш от плановете си. Страх ме е да не те загубя.
-Хей. - повдигна ме. - Това никога няма да се случи.
-Обещаваш ли?
-Обещавам.
Доближи се и ме целуна.
-Сега ще отида да се изкъпя набързо.
-Да ти помогна ли да се качиш?
-Няма да откажа да ми помогнеш да се изкъпя. - усмихна се мръснишки.
Засмях се.
-Защо си такъв идиот?
-Ти пробуждаш мръснишкото в мен.
-Хм... Не знам. Може и да се съглася да дойда.
-Лошото ми момиче.
Сложи ръцете си на задника ми и ме придърпа към себе си, след което се отърка в мен. Изстенах и го погледнах в очите.
-Нека го оставим за друг път. - казах, галейки бузата му.
-Не си съгласна да те чукам тук, но си съгласна да се къпеш с мен?
-Това е съвсем различно нещо.
-Кое му е различното?
-Под душа няма да правим секс.
-Не бъди сигурна в това. - намигна ми.
-Отивай да се къпеш, келеш такъв. - станах от него и посочих горния етаж.
Той се засмя и стана. Помогнах му да се качи и влезе да се къпе. Аз слязох отново на долния етаж и отидох в кухнята. Реших да му сготвя нещо, докато се къпе. Отворих хладилника и го огледах. Беше чисто празен. От кога не е ходил да пазарува? Имаше само няколко плодове и яйца. Ще му направя пържени яйца. Взех ги и ги оставих на масата. След това започнах да издирвам тигана. Беше в един от долните шкафове. Взех го и го поставих на котлона. Сложих малко олио и пуснах котлона. Взех яйцата. Започнах да ги чупя и да ги слагам едно по едно. Боклуците ги пуснах в коша. Взех две чинии и ги оставих на плота. Обърнах яйцата и зачаках. Щом бяха готови ги изкарах. Сложих две в моята чиния и две в неговата. Поръсих ги малко със сол и после с червен пипер. Оставих чиниите на масата. Отворих отново хладилника и извадих два портокала. Взех сокоизтисквачката и направих на двамата сок. Сложих чашите до чиниите и бях готова. Точно в този момент телефона ми звънна. Изтичах до хола и го взех. Беше брат ми. Вдигнах му.
-Хюн Дже, къде си?
-У Техьонг съм.
-Какво правиш там?
-Хюнг, хайде да ти разказвам после. Сега не му е времето.
-Кога ще се прибереш?
-Не знам.
-Пази се.
-Добре. До довечера.
Затворих телефона и го прибрах в чантата ми.
-Кой беше? - чух гласа на Техьонг зад мен.
-Куг Ду. - обърнах се и го видях само по хавлия. - Дрехите ти да не са мухлясали?
-Моля? - започна да се смее.
-Облечи се. Сготвила съм ти.
Тръгнах да се връщам в кухнята, но той ме дръпна и ме притисна в стената. Доближи се и започна да целува врата ми.
-Ти май не можеш да се спреш. - казах, стенейки.
-Щом си около мен, значи не.
Сложи ръката си на бедрото ми и започна да я вдига нагоре.
-Тете, не е сега времето. - избутах го.
-Защо не?
-Пребит си целия, заплашват да ме убият, а ти мислиш за секс. Само това ли е в главата ти?
-Постоянно. А ти от кога започна да се дърпаш?
-От когато те видях такъв.
Той замлъкна. Затвори очи и въздиша.
-Да, права си. Съжалявам.
-Без секс, докато не се възстановиш напълно.
-Защо ми го причиняваш? - изхленчи той.
-Защото си ранен и виждам колко те боли.
-Но...
-Отивай да се обличаш и идвай да ядем.
Тръгнах към кухнята. Седнах на стола ми и го зачаках. След около 6-7 минути се върна. Беше облечен в черен анцунг и бяла широка тениска. Седна пред мен и започна да яде. Направих същото. Ядохме в пълна тишина. Не ми казваше нищо. Дали ми се сърдеше за това, че му отказах секс? Но не бях ли права? Цялото му лице беше в рани и едва ходеше. Животите ни бяха застрашени, а той искаше секс.
-Сърдиш ли се? - попитах го.
-Не. Защо да ти се сърдя?
-Ами.. Защото ти отказах.
-Виж, свикнал съм да получавам това, което искам и първо не ми се понрави, но не мога да те накарам насила да правиш нещо, което не искаш. И не ти се сърдя.
-Просто не искам да те боли.
-Знам. Разбирам те. - погледна ме и ми се усмихна. - Някой друг път.
Не знаех дали говори сериозно или наистина ми е сърдит. Виждала съм го ядосан и нещата изобщо не приключваха благополучно.
Изяде яйцата, изпи сока и остави приборите в мивката. След това отиде в хола. Аз направих също. Промъкнах се зад него, прегърнах го и целунах бузата му. След това отпуснах главата си на рамото му. Той хвана ръката ми и ме накара да седна до него. Направих каквото пожела. Прехвърли ръката си зад мен и се облегнах на него, като ме прегърна.
-Наистина не съм ти сърдит. Повярвай ми.
-Не ми изглежда така.
-Разбирам, че се тревожиш за мен и го оценявам. Наистина.Обичам те и някакъв си отказ няма да промени този факт. Но все пак.. Това не е причина да не те изчукам след минута..
Засмях се тихо ,прехапвайки устна.
-Тае.-погледнах го.
-Сериозно. Обичам те. Разбираш, нали?-хвана лицето ми в ръцете си и ми го насочи към своето.
-Мхм. - поклатих глава и му се усмихнах.
Техьонг целуна челото ми. По тялото ми се разнесоха искри от удоволствие..Удоволствие, че е мой.. Само мой.

Хелооууу. ❤️
Реших да започна да качвам по две части на седмица.
Дано тази ви е харесала. 💜❤️

Sex or something more Where stories live. Discover now