Sex or something more

14 Част

Техьонг спря и го погледнах в очите.
-Тете...
-Да? - усмихваше се все още.
-Какво ще стане с нас след като разберат?
Лицето му веднага се смрачи. Наведе глава и въздиша.
-Обмислям го все още. Но спокойно. Няма да те оставя в ръцете на тези глупаци. Ще си само в моите ръце... Макар че и аз съм глупак.
-Може би малко. - засмях се.
-Абе ей! Днес само ще ме дразниш ли?
-Ммм, не знам.
-Ах ти.
Станах от дивана и побегнах. Той започна да ме гони. Щом бяхме вече на горния етаж, ме докопа и ме притисна за стената. Гледах го в очите задъхана. Беше впил погледа си в моя. Започна бавно да се приближава. Зацелува врата ми. Затворих очи и изстенах тихо.
-Не каза ли, че няма да ме водиш в Стаята? - попитах го.
-Не сме в нея. - каза през целувките.
-Не се прави на интересен. - засмях се. - Обеща нещо.
-Не ми се доверявай за такива неща. -премести устните си върху устните ми, за да ме накара да млъкна.
Плъзна ръката си по кръста ми и надолу. Пъхна я под полата ми.
-Мога да те накарам да свършиш точно тук и точно сега само с два пръста. - прошепна близо до ухото ми. - Готова ли си, бебчо?
-Мхм. - измънках, прехапвайки устните си.
Вкара рязко двато си пръста в мен. Изстенах шумно и извих главата си назад. Движенията му бяха бързи. Доста бързи. С палеца си притисна клитора ми и го разтри, което ме накара да свърша. Сложих ръцете си на врата му и се облегнах леко.
-Какво, по дяволите, правиш с мен, господин Ким?
-Какво имаш в предвид? - засмя се.
Повдигнах главата си и го погледнах в очите.
-Преди бях примерна и не правих нищо нередно, а сега ме превърна в кучка, която иска още и още.
-Смятам го за хубава новина. - усмихна се самодоволно.
-Мръсник. - започнах да се смея.
-Но пък поне ти харесва.
-Млъкни. - ударих го леко.
Изведнъж се звънна на вратата.
-Изчакай тук и не мърдай. - заповяда ми.
Пусна ме и слезе, за да отвори вратата. Бриближих се, за да мога да слушам. Някой влезе вътре.
-Какво искате? - попита Техьонг.
-Виждам, че имаш гости. - каза мъж с дълбок и дрезгав глас.
-Не, нямам.
-А на кой са тези неща тогава?
По дяволите! Нещата ми бяха на дивана.
-Няма значение на кой са.
-Не можеш да скриеш нищо от нас, нали знаеш, Техьонг?
-Да.
-Сега ми покажи момичето.
-Не бих могъл.
-Защо не?
-Ммм... Гола е.
-Още по-хубаво.
-Няма. Да. Стане. - говореше бавно и заплашително Тете.
-Хубаво. Задръж си кучката. Тук съм, защото баща ти ме праща.
-Какво иска?
-Утре ще имате семейна вечеря. Иска да бъдеш там.
-Кажи му да си го навре отзад.
-Значи ще дойдеш. До скоро, Техьонг.
Чух затварянето на врата. Май си отиде. Видях Техьонг да се качва по стълбите. Щом ме видя спря и въздиша.
-Всичко чу, нали?
-Да.
Станах и отидох до него. Хванах лицето му и го целунах нежно.
-Всичко ще бъде наред. - след което го прегърнах.
-Обичам те.
-И аз теб.
Качихме се в неговата стая и легнахме на леглото. Дръпна ме към себе си и ме прегърна.
-Трябва ли да ходиш? - попитах го.
-Да.
-Защо?
-Защото баща ми е задник и не ми се мисли какво може да направи на майка ми.
Беше толкова омърлушен и замислен. Толкова ме болеше да го виждам така.
-Мразя да те виждам такъв. - погалих бузата му.
-Уплаших се.
-От какво?
-Че ще те намери и ще ти направи нещо.
-Но съм добре. Тук съм с теб и съм добре.
-По дяволите, Хюн Дже! Беше ме ужасно страх.
-Тете, искам да се успокоиш. Чу ли? - опитвах се да го успокоя.
Никога не го бях виждала такъв. Толкова безпомощен и уплашен. Сякаш са откраднали надеждата от него. Сякаш беше загубен и се луташе сам из мрачна гора. Какво са му сторили тези нещастници?
-С теб съм. Чу ли?
Прегърнах го силно.
-Ще се справим заедно. - казах. - Каквото и да ни коства ще се справим.
---След 1 час---
Все още лежахме в леглото му прегърнати. Не продумваше и думичка. Беше по-мълчалив от обикновено. Не исках да го оставям сам. С това негово държание ме уплаши. Не знаех, че има такава страна в него. Не знаех и как да го развеселя. Секса не ми изглеждаше удачен, макар че миналия път проработи. Този път не беше същото.
-Искаш ли да остана тази вечер с теб? - попитах го.
-Не. По-добре да те прибера у вас. Ще знам, че си в безопасност.
-Сигурен ли си?
-Да. Днес те подложих достатъчно на опасност. Къщата ми вече не е толкова сигурна колкото преди. Най-добре ще е, ако стоиш у вас.
-А как ще излизаме?
-Ще го измислим.
-Няма ли повече да идваме тук?
-Когато знам, че е сигурно, ще те доведа тук. Може би ще помоля Джин да ми отстъпва къщата му за малко.
-Той дали ще се съгласи?
-Ще видим. А сега хайде да те прибирам. Не искам още един непоканен гост, докато си тук.
-Ще се оправиш ли сам?
-Да. Спокойно. - целуна ме и ми се усмихна измъчено.
---След половин час---
Вече си бях в стаята вкъщи. Вратата ми се отвори и Куг Ду влезе. Седна до мен и започна да разпитва какво се е случило днес. Разказах му за човека, който дойде в къщата на Тете и държанието му след това. Казах му и колко съм притеснена за Техьонг.
-Той ще се оправи. Спокойно. Голямо момче е.
-Да, знам. Но все пак.
-Дошло ви е малко в повече днес. Ще те оставя да си починеш. Но после да си напишеш домашните, ей.
-Добре. - засмях се.
Целуна ме по челото и излезе от стаята.

Здравейте, хора! Тази част е пуснам малко по-рано, защото в неделя няма да имам възможност да я кача.
Дано ви хареса. ❤️