Sex or something more

25 Част

---На сутринта---
Чух дразнещ звън да оглушава цялата стая. Техьонг протегна ръка и вдигна. Обърнах се на другата страна и сложих възглавницата върху главата ми. Чух го да говори с някого, но не му обърнах особено внимание. Спеше ми се прекалено много. Щом приключи с разговора го чух как оставя телефона на нощното шкафче, след което ме прегърна. Махнах възглавницата от главата ми и се обърнах към него. Отворих очи и го погледах.
-Кой беше? - попитах го сънено.
-От полицията. Казаха, че са хванали хората на босовете.
-Значи всичко свърши?
-Всичко свърши. - усмихна ми се топло.
Въздишах шумно и се сгуших в него. Вече нямаше да се притеснявам, че някой ще нарани хората, които обичам най-много. За толкова кратко време Техьонг стана една много важна част от моя живот. Измести всички лоши спомени от мен, за да ги замени с нови по-хубави. Бях готова да се боря за него, каквото и да става само за да остане до мен. Не исках да го изгубя по никакъв начин. Обожавах начина, по който ме гледаше.. Начина, по който ми се усмихваше.. Начина, по който ме докосваше.. Дори начина, по който ме чукаше. Не можех да го пусна да си отиде.
-Хей. За какво си мислиш? - попита ме, галейки ме по косата.
-За нищо.
-Знаеш, че не е така. 
-Мислех си за нас.
-Какво си мислеше?
Отдръпнах се леко и го погледнах в очите.
-Че не искам да те изгубя.
-Никога няма да стане, принцесо. Обещавам ти. Няма толкова лесно да се отървеш от мен. - засмя се.
-Сериозна съм.
-Аз също. Обичам те страшно много и няма да пусна ръката ти никога. - приближи се и ме целуна.
-Нали осъзнаваш, че вече трябва да се прибирам вкъщи?
-Неее.. Не искам да те пускам. - направи нацупена физиономия.
-Тетее.. - засмях се.
-Няма! - каза рязко и ме притисна към себе си.
-Не мога вечно да стоя тук и го знаеш.
-Добре, но няма да е днес.
-А кога?
-Ще го измисля. Сега просто.. ме остави да ти се порадвам още малко.
---13:40---
Куг Ду ми се обади и ми каза, че е време да се прибирам. Не исках. Тук си ми беше добре. Да бъде с него беше нещо невероятно, а сега трябва да си тръгвам. Това изобщо не ми харесваше.
Приготвих си багажа и с Тете тръгнахме към вкъщи. През целия път не спря да се мръщи. След 10 минути спря колата. Бяхме пред вкъщи. Погледнах го. Гледаше надолу и физиономията му беше толкова тъжна. Хванах ръката му и преплетох пръстите ни. Той вдигна глава и ме погледна. Усмихнах му се.
-Искаш ли да влезеш? - попитах го.
-Не мисля, че е добра идея.
-Аз пък мисля. Време е нашите да разберат за нас.
-Те не са ли на работа?
-Събота е.
-Да, вярно. Не ме харесват особено.
-Хайде, Тае. Важно е за мен. - погледнах го с умоляващ поглед.
-Ох, добре. Ще дойда.
-Супер.
Излязохме от колата. Той взе багажа ми от багажника. Хванах ръката му и тръгнахме да влизаме. Отключих вратата и влязохме вътре. Родителите ми и брат ми стояха в хола и гледаха телевизия. Щом затворих вратата погледнаха към нас. Забелязах как устите им се отварят от изненада. Куг Ду хрипна и изтича при нас.
-Как може да го докараш тук? - шепнеше ядосано.
-Все някога трябва да разберат. - казах му. - Мамо, татко... Това е Техьонг.
-Здравейте. - поклони се той.
Баща ми го погледна лошо и стана. Скръсти ръце пред гърдите си.
-Той какво прави тук? - попита той.
-Тук е заради мен. - каза набързо Куг Ду.
-Не е вярно. - ударих брат си по ръката. - Аз го накарах да дойде.
-Защо? - попита майка ми.
-Защото... - хванах ръката му, преплитайки пръстите ни. - Ние сме заедно.
-Какво? - извика ядосан баща ми. - Как смееш да идваш в къщата ми след всичко, което стори на дъщеря ми? А ти.. - погледна ме. - Нов начин да го защитиш ли е това?
-Не, татко. Наистина сме заедно. Ще ви обясня.
Баща ми тръгна към нас, но мама го спря. Погледнах леко към Тете. Личеше си колко е притеснен и уплашен.
-Скъпи, остави ги. - започна мама. - Не съди преди да си разбрал. Нека първо да ги чуем.
Мама ни покани да седнем на дивана. Тете остави багажи ми на земята и седнахме. Започнахме да им разказваме всичко, което беше се случило. Без това, че сме правили секс, разбира се. Това щеше да бъде неловко, а и ако бяха разбрали, щяха да откачат. Родителите ми слушаха внимателно всяка думичка, която излизаше от устите на трима ни. Майка ми щом чу, че са се опитали да ме убият се насълзи, а баща ми я прегърна.
-Значи, през тези дни си била при него? - попита татко.
-Да. За нейна безопасност. - обади се брат ми.
-Тук не е ли в безопасност?
-Ако не си чул, ни отвлякоха от вкъщи. - сопна му се Куг Ду.
-Искам да ви се извиня за преди. - започна да се покланя Техьонг.
Татко го накара да спре. Изправи се. След него и Тете. Баща ми го прегърна и го потупа по гърба.
-Благодаря, че си защитил дъщеря ми.
-Винаги ще го правя.
Той го пусна и му се усмихна. Аз се изправих и хванах ръката му.
-Ние ще се качим. Нали може? - попитах.
-Разбира се. - отговори мама.
Усмихнах се и го задърпах към стаята ми. Влязохме вътре.
-Видя ли? Не беше толкова...
След секунда се озовах затисната за стената от Техьонг.
-Баща ти май ме хареса. - говореше, гледайки към устните ми.
-Мхм.
Преглътнах шумно и прехапах устни.
-Проблема в момента е.. Че вашите са долу. - говореше задъхано.
-Колко жалко. - вече жадувах за устните му върху моите.
-Не трябваше да те пускам да си ходиш.
-И аз така мисля.
Тялото ми вече трепереше. Имах нужда да ме докосне. Имах нужда бъде вътре в мен.
-По дяволите! - изругах и го целунах бясно.
Това беше. Вече беше мой и не мислех да го споделям с абсолютно никой. Щях да направя всичко възможно, за да го задържа до себе си. Обичах го толкова много! Мамка му, той беше мой! На къде по-хубаво??
                           КРАЙ

Hello, guyss!!
Ето, че краят настъпи. Наистина се надявам много да ви е харесала историята ми. Това е може би най-добрата история, която съм писала за цели 5 години и се надявам да не съм се издънила чак толкова. 😅
И преди да питате.. Не, няма да има втора част на историята. Поне не ми е в плановете.
Е.. Това беше от тази история. Отидете и вижте новата. 😉❤️