Полицаите дойдоха и ги отведоха. Тете пусна пистолета на земята и дойде да ме отвърже. Щом бях свободна веднага се сгуших в прегръдките му, като сълзите ми не спираха да текат.
-Спокойно. Всичко свърши. - говореше ми тихо, галейки ме по косата.
-Помислих, че наистина ще натиснеш спусъка. - казах, плачейки.
-Никога, принцесо!
Усетих нечии чужди ръце на рамото ми. Обърнах се и видях Куг Ду до мен. Устната му беше разкървена. Пуснах Техьонг и прегърнах брат си. Той ме целуна по челото и ме притисна към себе си.
-Съжалявам, Хюн Дже. Не трябваше да се случват такива неща точно на теб.
-Ти не си виновен.
-Напротив. Ако не се бях съгласил, сега нямаше да си тук. Съжалявам.
-Хора, хайде да се прибираме вече. - чух гласа на Джин.
Техьонг ми подаде ръката си и ми се усмихна топло. Куг Ду ме пусна и тръгна напред с момчетата. Аз хванах ръката на гаджето си и ги последвахме. Двама полицаи ни чакаха пред колите. Тете ме накара да вляза в неговата и да го изчакам вътре. Послушах го. Той каза нещо на полицаите и влезе при мен. Куг Ду също се качи при нас.
-Какво искаха? - попитах го.
-Да дадем показания, но им казах, че утре ще отидем. - каза той, потегляйки.
-Ти как разбра къде сме?
-Мръсника ми се обади. Искаше да довърша задачата си.
-Да ме убиеш?
-Да. Как стана всичко?
-Еми... Звънна се на вратата. Отворих и пред мен имаше двама човека. Сложиха ми нещо на лицето и припаднах.
-Нещастник. - чух го да мънка под носа си. - Ще кажете ли на вашите?
-Не можем да им кажем. Нека... Нека да си остане между нас.
-Добре. Както кажеш.
-Техьонг.. - обади се брат ми. - Нека Хюн Дже да остане няколко дена у вас. Докато всичко се успокои и тези влязат зад решетките.
-Сигурен ли си? - погледна го в огледалото.
-Да. А относно онова, което каза Донг Сун... За сексуалния ви живот..
-Аз също нямам против да остана у тях. - опитах се сменя темата.
Погледнах го и се усмихнах, с надежда да не отвори отново темата. Куг Ду се засмя и се облегна назад. Отидохме до нас да си взема дрехи. Брат ми ми помогна и пренесе сака ми до колата.
-И да се пазиш. - каза, целувайки челото ми. - Техьонг, внимавай какво правиш със сестра ми.
-О, на нея й харесва, спокойно. - намигна му.
-Чао, хюнг. - целунах го по бузата и побързах да вляза в колата.
Тете потегли и веднага го погледнах злобно. Беше доста доволен от стореното.
-Ти нормален ли си? - извиках се, удряйки го по рамото.
-Какво? Не съм ли прав? - погледна ме и се усмихна.
-Трябваше ли пред него да го казваш?
-Защо не? - засмя се доволен от себе си.
-Невъзможен си.
След 10 минути вече бяхме у тях. Остави сака ми в стаята си до гардероба.
-Ти, ако искаш си почини, а аз ще сготвя нещо. Или ако искаш си подреди дрехите. Аз ще отида да видя дали има нещо годно за ядене в тази къща. - целуна ме и излезе.
Започнах да изваждам дрехите си. Отворих гардероба му и започнах да търся място къде да сложа дрехите си. Започнах да ги подреждам и не след дълго бях готова, защото не бях взела кой знае колко много дрехи. Щом бях готова реших да вляза да се изкъпя. Отидох в банята и пуснах ваната да се пълни. Съблякох дрехите по себе си. Щом имаше достатъчно вода, я спрях и влязох във ваната. Беше толкова успокояващо. Исках да остана тук вечно. Затворих очи и се отпуснах. След всичко, което се случи днес, точно от това имах нужда. Не мислех, че чак толкова бързо ще действат. А и как са разбрали, че не ме е убил? Исках да забравя всичко, което се случи днес. Всичко!
Чух как вратата се отваря. Отворих очи и видях Тете да влиза. Съблече се и ме накара да му направя място. Седна зад мен и ме прегърна. Облегнах се на гърдите му.
-Много бързо сготви.
-Не съм. Отидох и купих храна. Видях, че си в банята и реших да дойда.
-Не се и учудвам. - засмях се.
-Как си? - попита ме сериозно.
-Ммм, добре.
-Не мога да си представя колко си била уплашена.
-Най се уплаших, когато насочи пистолета към мен.
-Запомни, че никога не бих натиснал спусъка. Никога!
-Добре.
-Обичам те.
-И аз теб.
Изведнъж усетих подутината под задника ми. Мамка му, защо? Започнах да се смея и го погледнах. Той ме гледаше с учуден поглед.
-Сериозно ли? - попитах, все още смеейки се.
-Какво?
Сериозно ли не разбираше какво става?
-Успокой си хормоните.
-Не съм виновен аз.
-Ами, кой? Аз ли?
-Ти си тази, която стои гола и цялата мокра пред мен.
-Идиот. - засмях се отново.
Станах и излязох от ваната. Увих кърпата около тялото си и тръгнах да излизам. Чух как Техьонг също става. Тръгна след мен. Влезе заедно с мен в стаята му. Отидох до гардероба, за да си извадя дрехи. Харесах си едни къси панталони и потник. Обърнах се и го видях чисто гол пред мен. Погледнах надолу и прехапах устни. Усетих как цялото ми тяло изтръпна. Беше доста възбуден. Тръгна към мен. Не смеех да помръдна. Сякаш бях препарирана. Спря се близо до мен и се протегна да си вземе дрехи. Беше толкова близо, че усещах ерекцията му допряна до корема ми. Затворих очи и се опитах да не направя някоя глупост. Отдръпна се от мен. Започна да се облича без да отделя поглед от очите ми. По дяволите! Техьонг, не ме дразни! Несъзнателно прехапах устни. Той веднага се усмихна. Тялото ми отказваше да помръдне. Само усещах как започвам да се подмокрям. Облече и блузата си и се доближи до ухото ми.
-Нямаш си и на представа колко искам да те чукам в момента.. - започна да шепне той. - Искам да махна тази кърпа от хубавото ти тяло, да те бутна на леглото и да правя с теб неща, които никой друг не би правил. Искам да викаш толкова силно името ми, че да ме запомниш за цял живот. Искам да свършиш толкова мощно, че да искаш още и още... - отдръпна се леко и погледна към устните ми. - Но няма да го направя след случилото се днес.
YOU ARE READING
Sex or something more
RomanceКогато някой те тормози системно и се държи лошо с теб, си мислиш, че той е най-големия ти враг. Но той става всъщност човека, който най-много обичаш. Аз съм Ким Хюн Дже. 17 - годишно момиче, което не знае какво е да имаш приятели или гадже. Имам бр...