Sex or something more

15 Част

---След 2 дена---
От два дена не мога да се свържа с Техьонг. Не идва на училище, не ми отговаря на съобщенията, на позвъняванията. Дори момчетата не знаят къде е. Не ми се обади дори да ми каже как е минала вечерята с тяхните. Дали онези отрепки са му направили нещо? Дали са разбрали за нас? Ами, ако са го изпратили за онази задача? По дяволите, ще се побъркам!
---Гледната точка на Техьонг---
Не можех да си позволя да поставя Хюн Дже отново в опасност. Трябваше да направя нещо и то сам.
Днес ме бяха викнали да отида при босовете. Не знаех какво са намислили и какво ще искат да направя. Спрях колата си пред сградата, в която се събирахме, която беше извън града. Закрачих навътре. Изкачих няколко стълби, за да отида на третия етаж. Пред кабинета им имаше двама човека, два пъти по-големи от мен на височина и набитост. Лицата им бяха безизразни, нацупени и с белези навсякъде. Телата им бяха целите в татуировки. Отвориха вратата и ме избутаха да вляза. Главния бос седеше на стола зад бюрото си, а другите на един от диваните. Погледнаха ме и ме накараха да седна. Изпълних веднага.
-Защо ме извикахте? - попитах.
Главния бос въздиша и подпря лактите си на бюрото.
-Мисля, че дойде време. - каза той.
-За какво?
-За отмъщение.
Моля те, нека да не е това, за което си мисля!
-Време е да я убиеш.
Fuck! Fuck! Fuck! Не можех да го сторя. Знаех, че ще загазя, ако не го направя, но не можех да го направя. Не можех да й го причиня. Не и на нея.
-Чу ли какво ти казах? - попита главния бос. - Искам я мъртва.
-Не мога да го направя. - казах тихо.
-Какво?
-Не мога да го направя. - повторих. - Няма и да го направя.
-Как смееш да ми се съпротивляваш?
-Вече няма да ти се подчинявам.
Стана от стола си. Дойде до мен. Хвана ме за врата и ме затисна за стената.
-Искам я мъртва. - каза през зъби.
-Няма да стане. - гледах го право в очите.
-Ако не го направиш ти, ще го направя аз. Но по-жестоко и по-болезнено.
-Няма да я докосваш. - горях от ярост.
-Щом толкова искаш да я изчукаш, имаш цяло скапано училище пълно с курви.
-Не ми трябват другите.
-Мога да ти доставя много и по-секси от нея.
-ОБИЧАМ Я! - извиках.
Лицето му стана мрачно и изпълнено с омраза. След това получих силен удар в лицето от негова страна. Паднах на земята. Погледнах с отвръщение и ненавист. Последваха ритници в корема и лицето. Един от другите му каза, че е достатъчно и той спря. Хвана косата ми и повдигна главата ми.
-Ако не я видя мъртва, лично ще се погрижа. Сега се махай.
Изправих се и излязох от стаята. Слязох по стълбите, качих в колата и потеглих.
---Гледната точна на Хюн Дже---
Бяхме в междучасие и слушах музика, когато телефона ми започна да звъни. Беше той! Веднага вдигнах.
-Тете! Къде си? Защо не ми отговаряше? Случило ли се е нещо? - започнах с въпросите.
-Хюн Дже... - говореше тихо и измъчено. - Може ли да се видим?
-Да, но сега съм в училище.
-Моля те! Имам нужда от теб.
Въздишах и наведох глава.
-Къде?
-Тръгни към нас. Аз след малко ще съм там.
-Добре.
Затворих. Взех си нещата и тръгнах. Надявах се никой да не ме види, че бягам. Излязох от училище и тръгнах към къщата му. Нещо се беше случило и това ме тревожеше. След около 15 минути вече бях там. Отворих вратата и влязох.
-Тете. - извиках. - Тук ли си?
-В кухнята. - чух гласа му.
Оставих нещата си до вратата и тръгнах към него. Видях го да седи на един от столовете, с лице в ръцете му. Седнах до него. Дръпнах ръцете му и останах ужасена. Цялото му лице бе в рани. Устата му беше цепната и течеше кръв от нея. Едното му око беше побуто. От дясната му вежда течеше обилно кръв. Имаше драскотини по бузите, челото, врата му. Хванах внимателно лицето му и започнах да го оглеждам.
-Кой ти стори това? - попитах го.
Не ми отговаряше. Седеше и мълчеше с наведена глава.
-Тете.. - казах, вече хлипайки. - Кой ти го стори?
-Босовете.
-Защо си бил там?
-Искаха да говорят с мен.
-За какво?
-Искат... да те убия.
-Какво стана след това? - сълзите ми вече капеха една по една.
-Отказах и казах, че те обичам. След това стана това. - показа лицето си.
Доближих се и целунах челото му. Защо го е направил? Трябваше просто да се съгласи. Ако не беше казал „не“, сега нямаше да е в това състояние.
-Хайде. Ела да ти прочистя раните. - едва успях да се усмихна.
Станахме и тръгнахме към хола. Едва ходеше. Какво още са му направили? Оставих го да седне на дивана и отидох за аптечката. Върнах се и започнах да изваждам памука и спирта. Техьонг ме дръпна и се озовах върху него. Засмях се леко.
-Дори целия пребит пак си същия мръсник. - казах, напоявайки памука.
-Може би.
Оставих спирта настрани. Хванах нежно лицето му и започнах да прочиствам раните му. От време на време духах, за да не му щипе. Когато бях готова оставих памука на масата. Гледаше ме и ми се усмихваше.
-Защо се усмихваш? - попитах го.
-Обичам те.
-И аз теб.
Наведох се и го прегърнах. Така се бях уплашила, когато го видях. Сякаш някаква частица от мен се откъсна. Сърцето ми се късаше щом го погледнех. Да бяха наранили мен, не него. А и защо не ми беше казал? Щяхме да се справим заедно. Защо действа без мен?