Sex or something more

6 Част

Минаха още няколко минути и Техьонг спря колата. Слязохме и извади нещо от багажника. Погледна ме и се усмихна. Хвана ръката ми и ме завлече нанякъде. Не след дълго пред очите ми се показа просто невероятна гледка.

Погледнах Техьонг. Той ме гледаше и се усмихваше.
-Знаех си, че ще ти хареса.
-Боже, невероятно e! Как намери това място?
-Дори и аз не знам. Просто един ден се разхождах и попаднах на него.
-Толкова е красиво.
Побегнах към водата. Щом бях близо до нея, свалих обувките си и потопих краката си. Чувството беше невероятно. Изведнъж усетих как Техьонг обвива ръцете си около тялото ми и поставя главата си на рамото ми. Беше ми толкова странно и неудобно. Никога не го бях виждала такъв. Толкова нежен и любящ. Представата ми за него беше, че е лошо момче, което не се интересува от чувствата на хората около него. Но днес... Днес сякаш не беше той. И защо точно мен? Не е спирал да ме тормози, а изведнъж се държи с мен сякаш съм му гадже. Нямаше логика.
-За какво си мислиш? - попита ме.
-За нищо.
-Сигурна ли си?
-Да.
-Тогава какво ти е?
-Радвам се на гледката.
-Днес искам да се отпуснеш. Не искам да се притесняваш от нищо или да се страхуваш от мен. Чу ли?
Аз поклатих глава и леко се усмихнах. Беше ми толкова чуждо това чувство, че не знаех как да реагирам. Техьонг ме пусна. Постели едно одеало на пясъка. Седна и ме погледна. Потупа мястото до себе си, за да седна. Така и направих.
-Гладна ли си? - попита ме, изкарвайки храна.
-Мхм. - поклатих глава.
-Има ориз. Искаш ли?
-Да.
Той ми подаде една кутия пълна с ориз. Даде ми и пръчици и започнах да ям. Беше много вкусно.
-Сам ги сготвих.
-Сериозно ли? - погледнах го учудена.
-Да. Снощи се измъчих малко, заради махмурлука и не спах почти цяла нощ, но мисля, че станаха хубави. Направил съм още нудълс, рамен, кимчи..
-Цял ресторант.
-Не знаех какво ще ти се дояде.
-И вместо да отидеш да купиш храна, готвеше цяла вечер?
-Да. Аз, ако искам нещо го постигам по един или друг начин.
-И каква е сегашната ти цел?
-Ти.
Как се очакваше да реагирам на това?
Наведох глава и се изчервих.
Изядохме ориза и рамена. Техьонг взе кутията от ръцете ми и я прибра. Усмихна се и легна върху краката ми. Хвана ръката ми, слагайки я на главата си. Започнах да си играя с косата му, а явно на него много му харесваше.
-Защо... - започнах. - Ме тормозеше постоянно?
Усмивката му се махна от лицето веднага и ме погледна.
-Защо трябва да говорим сега за това?
-Просто ми е любопитно.
-Нека говорим за някоя по-хубава тема.
-Добре, тогава защо мен?
-Какво защо теб?
-Преди не си ме харесвал. Защо изведнъж ме захаресва?
-Исках нещо по-различно. Ти ми се видя идеална, но не съм планирал да се влюбвам.
Дали въобще можех да му вярвам? Човек не може просто ей така да си промени мнението. Или може?
-Искам да ми повярваш. А и аз наистина те искам.
-А какво ще кажеш на Куг Ду?
-Куг Ду е лесен. С него мога лесно да се оправя.
Той се изправи и се доближи до мен.
-Хайде, Хюн Дже. Бъди моя. Моля те.
-Аз...
-Моля те.
Беше толкова близко. Сърцето ми биеше толкова силно.
-Добре. - отговорих тихо.
Той се усмихна и заби устните си в моите. Боже, дано само не съм сбъркала! Отделихме се и ме погледна.
-Искаш ли да поплуваме? -Попита ме той.
-Нямам бански.
-И какво? Сякаш не съм те виждал гола.
-Не може ли утре пак да дойдем? Тогава ще съм подготвена. А и ще мога и аз да ти сготвя нещо.
-Съгласен. - усмихна се. - Тогава какво ще правим сега?
-Не знам
-Разкажи ми за себе си.
-Какво искаш да знаеш?
-Всичко. Какво обичаш да ядеш. Какво правиш в почивните си дни, какъв сладолед обичаш, кой ти е любимия цвят.
-Обичам пица, рамен, кимчи, шоколад. Когато ми е скучно чета. Любимия ми сладолед е шоколадовия. Любимия ми цвят е черния.
-Черния ли?
-Да.
-Защо? Той е толкова мрачен цвят.
-Не. Аз виждам нещо уникално в него, нещо чаровно.
-Добре. Кой е любимия ти сезон?
-Лятото.
-Има ли нещо, от което да си алергична?
-Ягоди.
-А какво мразиш да ядеш?
-Гъби. А ти няма ли да спреш да питаш? - засмях се.
-Не. Искам да знам всичко за теб.
И така изгубихме цял час в разпит. Накрая мисля, че се измори да разпитва толкова и заспа. Аз се взирах в морето. Беше толкова спокойно и красиво. Но винаги тази красота ме е плашила. Винаги ме е било страх от морето. Мисълта да съм във водата и да не мога да видя дъното ме плаши до смърт. Да, мога да плувам, но никога не съм го правила в морето.
Излегнах се и затворих очи. Не след дълго бях заспала.
---След два часа---
Разтворих леко очи и слънцето ги раздразни. Потърках ги. Видях Техьонг да седи и да ме гледа. Усмихнах се и се изправих.
-От кога си буден? - попитах го.
-Половин час някъде.
-Защо не ме събуди?
-Спеше прекалено сладко. Беше ме жал да те събудя.
-Понякога се чудя дали въобще разговарям с теб.
-Защо? - погледна ме учудено.
-Не съм свикнала да те виждам така.
-Как?
-Мил.
-Е,ще трябва да свикваш вече. - усмихна се и ме целуна. - Аз ще отида да поплувам.
-Добре.
-Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш?
-Да.
-Хмм, добре.
Стана и започна да съблича дрехите си. Наведох глава надолу и се изчервих леко. Все още не бях свикнала нацяло да го виждам гол. Беше ми странно. Техьонг повдигна главата ми и ме накара да го погледна.
-Само не се възбуждай. - намигна ми.
-Спокойно. Не си толкова специален. - засмях се.
-Сега загази.