Sex or something more

4 Част

Техьонг извади члена си от мен и стана. Започна да се облича.
-Обличай се. Утре ще пробваме пак. - каза без да ме поглежда.
Излезе от стаята. Станах и започнах да се обличам. Щом бях готова слязох долу. Когато ме видя, дойде до мен. Хвана брадичката ми и повдигна главата ми.
-Хюн Дже, не искам да се притесняваш от мен. Защо не ми каза, че те боли? Щях да спра. Не ме мисли за толкова лош.
Не знаех как да му отговоря. Просто го гледах в очите и мълчах.
-Хюн Дже, чу ли какво ти казах?
-Аз... Да.
Може би не е толкова лош за колкото го мислех. Той току-що се притесняваше за мен. Защо? Аз бях никой. Той ме третираше сякаш съм никой. Сега защо изведнъж се загрижи за мен?
---След 2 дена---
Техьонг вече втори ден не се появяваше на училище. Куг Ду така и не ме попита къде съм била миналия ден. Дали въобще беше забелязал, че ме нямаше? Но пък от тогава нищо не ми беше казал. Най-вероятно не беше забелязал.
Лежах на чина в класната стая и слушах музика. Вратата се отвори и аз вдигнах глава. Влязоха Джънгкук и Джимин. Погледнаха ме за секунда и отместиха погледа си. Седнаха на чина си и се заговориха. След минута влязоха и Джин, Намджун, Хосок и Юнги. Отидоха при другите двама и се включиха в разговора.
-Какво става с Техьонг? - чух единия да казва.
Махнах едната си слушалка, за да мога да ги слушам по-хубаво.
-Каза, че за 2-3 дена щял да отиде при родителите си. - каза Джин. - Най-вероятно днес ще се върне.
Ето защо го нямаше тези 2 дена. Точно в този момент влезе той. Великия Ким Техьонг. Затвори вратата и без да ме поглежда отиде при приятелите си.
-Хюнг, какво правите тук? - попита ги той.
-Дойдохме да ви видим. - каза Намджун. - Тъкмо си говорехме за теб.
-Чудехме се кога ще се появиш. - добави Джимин.
-Тук съм. Спокойно.
-Днес ще се събираме ли у нас? - попита Джин.
-Аз няма да дойда. - каза Техьонг.
-Защо?
-Имам работа за вършене.
-Оо, някой се е забил с някоя мацка. - изсмя се Хосок.
-Хюнг, не е твоя работа. -сопна му се Техьонг.
Дали тази „работа за вършене“ бях аз? Беше ясно, че след като си е тук няма да се отърва от него. Вратата отново се отвори и се показа брат ми. Погледна ме и се усмихна. Дойде до мен. Даде ми пари и ме целуна по челото, след което отиде при групичката на Техьонг. Той не спираше да ме гледа, а ако отмести погледа си от мен, гледаше брат ми злобно. Защо? Какво му е направил, за да го гледа така?
-Хора, хайде да тръгваме. - каза Куг Ду и задърпа приятелите си.
В стаята останаха само Техьонг, Джимин и Джънгкук. Техьонг все още не отделяше поглед от мен. Започна да се приближава към мен. Щом беше до мен се наведе до ухото ми.
-След училище ще те чакам отзад. - прошепна ми и се върна при приятелите си.
Ох, беше си по-хубаво, когато го нямаше. Госпожата и съучениците ни влязоха и часа започна. Получих съобщение и отключих телефона си. Беше брат ми.
К:Хюн Дже, днес ще трябва да се прибираш сама. След училище ще ходим у Джин и сигурно няма да се прибера скоро. Внимавай, като се прибираш.
Аз:Добре.
Оставих телефона на чина си и започнах да пиша плана от дъската.
---След часовете---
Часовете свършиха и отидох да чакам Техьонг зад училището. Чаках не повече от 5 минути и той се появи с лъскавата си кола. Въздишах и влязох в колата. Изглеждаше ми някак ядосан. Както винаги пътувахме в мълчание. Дори не смеех да го погледна. Беше ме страх, че ако е ядосан и го издразня с нещо, ще ми направи нещо. Затова просто стоях и мълчах. Пристигнахме и влязохме в дома му. Запъти се към кухнята. Оставих раницата си на дивана и отидох при него. Държеше в ръката си алкохол и го отваряше ядосано. Боже, само не ми казвай, че ще се напива. Това изобщо не ми харесваше. Отвори бутилката и започна да пие. Какво му ставаше? Какво се беше случило? Седнах на един от столовете и се загледах в него. Дори не ме поглеждаше. Нито пък ми казваше нещо.
---След 30 минути---
Техьонг все още пиеше. Вече беше на третото шише.
-Знаеш ли? - започна той. - Винаги съм се мъчел да бъда супер, родителите ми да се гордеят с мен. Но винаги ще бъда боклук в тяхните очи.
-Не си боклук.
Стана и дойде до мен. Хвана лицето ми и ме целуна. Захапа долната ми устна и я дръпна. Вдигна ме на ръце и тръгна към стаята. Пусна ме на земята и започна да ме съблича. Свали блузата и панталоните ми. Откопча сутиена ми и го премахна за секунди. Бутна ме към стената. Хвана ръката ми и я завърза с някакво въже, висящо от тавана. Направи същото и с другата ръка. Свали блузата и панталоните си и се доближи. Започна да ме целува. Свали бельото ми и пъхна единия си пръст вътре в мен. Започна да го движи бързо. Аз извих главата си назад и изстенах. Извади пръста си и го бутна в устата ми. Облизах го. След това той свали боксерките си и големия му, надървен член се показа. Хвана ме и обви краката ми около талията му. Настани се хубаво и навлезе в мен. Хванах здраво въжетата и прехапах устната си. Члена му влизаше и излизаше бързо и болезнено. Техьонг отвърза ръцете ми и ме постави на леглото, като не спираше с действията си. Наведе се над мен. Сложих ръцете си на гърба му и го одрасках. Бях сигурна, че ще останат белези. Той забързваше, а стенанията от моя страна се увеличаваха. Направи още няколко тласъка и свърши. Както и аз. Стана, облече се и излезе от стаята. Аз направих същото. Видях го да влиза в стаята си. Аз седнах на дивана в хола.
Какво му ставаше? Защо беше такъв? Какво се беше случило? Говореше за родителите си. Да не би да се беше сдърпал с тях? Ох, толкова е.. Странен и труден за разбиране.