Sex or something more

10 Част

Наведох се и го целунах. Преплетох пръстите си в косата му. Той ме притисна в стената и започна да целува врата ми. Извих врата си и изстенах. Усещах как започва да се надървя. Смъкна ме малко надолу и се отърка в мен.
-По дяволите! - изстенах.
Отдели ме от стената и ме сложи да седна на масата. Бутна ме, за да легна. Хвана двата края на бельото ми и го махна. Хвана краката ми и се наведе. Целуна вътрешната страна на бедрото ми. След малко усетих мокрия му и топъл език вътре в мен. Извих тялото си и извиках. Сложих ръката си на главата му и хванах косата му. Правеше нещо невероятно с езика си. Усещах го навсякъде там долу. Вдигна се и ме целуна бясно. Вкара двата си пръста в мен и ги раздвижи. Изстенах измежду целувките. Усещах колко съм близо. Техьонг забърза движенията си. Отдели устните си от моите и започна да целува врата ми, ключицата ми. Вкара пръстите си по-дълго и с бързите му движения получих оргазма си. Изстенах силно и извих тялото си. Извади пръстите си и ги облиза. Свали боксерките си и ме дръпна към себе си. Извади от някъде презерватив и си го сложи. Абе, от къде ги вади? Да не е сложил във всеки шкаф в тази къща по един? Хвана краката ми и бавно проникна в мен. Присвих очи и изстенах името му. Движеше се прекалено бавно. Техьонг, не ме дразни, моля те! Размърдах таза си. Техьонг се засмя и се наведе над мен.
-Готова ли си, принцесо? - попита тихо и с перверзна усмивка.
-Да.
Сложих ръцете си на врата му и зачаках. Изведнъж вкара цялата си дължина и застина. Извих тялото си и дръпнах косата му. Засмя се тихо. Започна да се движи. И то бързо. Беше дяволски бързо и това ми харесваше. Изпълваше ме цялата. Виках от удоволствие и дращех гърба му. Бях толкова близо. Оставаше ми малко. При още няколко негови тласъка свърших, но той не спираше да се движи. Цялото ми тяло трепереше. Мускулите ми не спираха да се свиват. Беше толкова възбуждащо и приятно. Боже, какво беше направил това момче с мен? След малко той също свърши и спря, като остана вътре в мен. Дишането му беше толкова тежко. Тялото ми спря да трепери. Сърцето ми биеше толкова бързо. Техьонг ме погледна в очите, видимо изморен. Наведе се и ме целуна грубо. Изправи се и се облече. Направих същото. Чух как телефона му звъни.
-След малко се връщам. - каза и отиде да говори по телефона.
Аз започнах да търся продукти за палачинки. Намерих ги и ги извадих. Започнах да правя сместа. След малко Техьонг се върна вече облечен.
-Обличай се. - каза ми.
-Защо?
-Ще те закарам у вас. Хайде и по-бързо.
Оставих продуктите и отидох да се обличам. Какво му стана? Защо бързаше така да се прибирам? Облякох се, взех си нещата и тръгнахме.
-Станало ли е нещо? - попитах.
-Друг път ще ти обясня.
-Винаги така казваш.
-Хюн Дже, моля те. Точно сега не. Обещавам, че ще ти обясня, но не сега.
-Добре. - извъртях очи.
След 10 минути бяхме пред нас. Целунах го и излязох от колата. Влязох вкъщи и се качих в стаята ми. Оставих си нещата на леглото и отидох в банята. Пуснах водата. Започнах да се събличам. Сложих дрехите си за пране и влязох под душа. Не знам какво му стана. Беше толкова странен. Ами, ако са му казали, че Куг Ду се прибира? Но пък би трябвало да ми каже, ако е така. Значи се е случило нещо друго. Но какво? Никога не ми казва какво се случва около него. Винаги е толкова потаен.
---След 20 минути---
Излязох от банята и започнах да си търся дрехи. Извадих една тениска и къси панталони. Облякох се и легнах в леглото. Взех си лаптопа и реших да гледам филм. Изведнъж чух входната врата да се затваря. След малко моята врата се отвори. Беше брат ми.
-Много рано си станала. - каза, като влезе вътре.
-А ти много рано се прибираш.
Засмя се и седна на леглото до мен.
-Хюнг.
-Да?
-Трябва да поговоря с теб.
-Добре. Какво има?
-Ами... Първо, не се ядосвай.
-Добре, но какво става?
-Ами, аз и Техьонг... Излизаме. - наведох глава.
-Какво?!? - извика се. - Как така излизате? Кога?
-Стана наскоро. Хюнг, обичам го. - погледнах го с насълзени очи.
-Не... Не може да бъдете заедно.
-Защо не?
-Защото така. - извика.
Никога не го бях виждала така. Никога не ми беше викал.
-Хюнг...
-Точка по въпроса.
Стана и излезе от стаята ядосан. Сълзите ми започнаха да текат по бузите ми една по една. Казах му с идеята да не научи от някой друг, а какво стана. Сега двамата ще се скарат. И то заради мен. Трябваше да кажа на Техьонг. Взех телефона си и го набрах. Телефона му беше изключен. Странно. Защо го е изключил?
Трябваше да убедя брат ми, че Техьонг не е толкова лош. Щеше да бъде трудно.
---21:00---
Вече цял ден Куг Ду не ми говори, а Техьонг още не ми е звъннал. Майка ми ни викна за вечеря. Слязохме и седнахме на местата си. Поглеждах брат ми от време на време. Беше намусен и беше забил погледа си в храната. Не продумваше и думичка. Явно ми беше доста ядосан щом дори не ме и поглеждаше. Какво трябваше да направя, за да го накарам да ми се довери?
Телефона ми започна да звъни. Извадих го от джоба и погледнах екрана. Беше Техьонг. Чух как Куг Ду се засмя тихо.
-Извинете ме за момент. - станах и отидох в другата стая.
-Търсила си ме.
-Да. Къде беше цял ден?
-Имах работа. Какво има?
-Казах на Куг Ду.
-И той какво ти каза?
-Ядоса се и каза, че не трябва да сме заедно.
-Спокойно. Просто е неочаквано за него. Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
-Съмнявам се. Беше доста ядосан.
-Искаш ли утре да поговорим? Виждам, че си притеснена.
-Да.
-Искам само да се успокоиш. Ще говоря с брат ти.
-Добре. До утре.
-До утре.
Затворих и се върнах на масата.
-Кой беше? - попита баща ми.
-Никой важен.
Куг Ду отново се засмя.