Sex or something more

2 Част

---На другата сутрин---
Вече бях в училище и стоях на обичайното си място. Докато си драсках в тетрадката познайте кой влезе. Великият Ким Техьонг. Погледна към мен и се усмихна доволно. Ох, какво е намислил пак? Тръгна към мен, като не спираше да ме гледа в очите. Седна на стола до мен. Наведох глава и не смеех да го погледна.
-Погледни ме. Няма да те изям. Или поне не тук. - усещах зловещата му усмивка.
Обърнах глава и погледите ни се срещнаха. Точно в този момент вратата се отвори. Погледнах натам и видях Куг Ду. Щом ме видя с Техьонг се намръщи и тръгна към нас.
-Тете, какво правиш? - попита той спокоен.
-Нищо. Просто си говорим. Не може ли?
-Много добре знам отношенията ти със сестра ми.
-Повярвай, нищо не знаеш за тях.
-Така ли? Изясни ми ги. - брат ми скръсти ръце.
-Нищо важно. Нали, Хюн Дже? - погледна ме.
-Да. - измънках под носа си.
-Ето. Всичко е наред. А ти нямаш ли часове, че стоиш тук?
Куг Ду го погледна презрително и насочи погледа си към мен.
-Ще се видим довечера, Хюн Дже. - обърна се и излезе.
-Боже, брат ти понякога може да бъде много досаден. - каза Техьонг. - Както и да е. След училище искам да те заведа някъде.
-Къде? - попитах плахо.
-Сега няма да изпадам в подробности. Когато отидем ще видиш. - намигна ми и си седна на мястото.
Боже, май пак ще си патя. Сега не знаех какво щях да кажа на брат ми и родителите ми, като ме питат къде съм била. Не мога да им кажа, че съм била с Техьонг. Ще полудеят. Трябваше до края на деня да измисля нещо. Но се притеснявах и от това къде ще ме води.
---След часовете---
Притеснението ми нарастваше все повече и повече. Не знаех какво ще ми направи, какво е намислил.Корема ми беше свит на топка.
Тъкмо излизах от училището, когато някой хвана ръката ми и ме задърпа. Беше Техьонг. Не след дълго вече бяхме пред колата му. Пусна ръката ми и влезе в колата. Бавно отворих вратата и също влязох. Запали я и потеглихме. Пътувахме в мълчание. Беше ме страх да кажа нещо или да го питам къде ме води. Също се притеснявах и за брат ми. По принцип се прибирахме заедно. Всеки момент би трябвало да звънне, за да ме пита къде съм. Дори не знаех какво да му отговоря. Аз самата не знаех къде отивам. След по-малко от 5 минути спряхме пред някаква голяма къща. Двамата слязохме и тръгнахме към къщата. Вървях плътно зад него. Влязохме вътре. Техьонг затвори вратата и я заключи.
-Последвай ме. - каза и тръгна към горния етаж.
Направих каквото ми каза. Щом се качихме горе, той спря пред една врата. Извади един ключ и го мушна вътре.
-Дано си готова, принцесо.
Отключи вратата и я отвори. Влязохме в стаята и щом светна лампите останах безмълвна. Беше нещо, което не можеш да видиш навсякъде. Навсякъде бяха закачени секс играчки, въжета и тем подобни. По средата на стаята имаше легло. Стаята беше подобно на тази от „50 нюанса сиво“. Това беше лудост! И защо, по дяволите, ми показваше това? Да не би да иска да ги използва върху мен? Погледнах го учудена.
-Какво.. е това?
-Това... - започна да се приближава към мен. - .. ще ти доставя.. - отстъпих назад, но стената беше прекалено близо. - .. най-приятния оргазъм, който някога ще искаш да имаш. - сложи ръцете си до главата ми на стената.
Не знаех как да реагирам. Побиваха ме тръпки. Той се приближаваше все повече и повече. Тялото ми започна да се напряга. Сърцето ми биеше прекалено силно. Дланите ми се потяха. След секунди усетих влажните му и топли устни върху врата ми. Целуваше ме бавно и навсякъде.
-Техьонг... Спри. - казах едвам.
-Свиквай, принцесо. - прошепна в ухото ми.
-Моля те..
Идеше ми да се разрева. Той се отдръпна и ме погледна.
-Добре. Няма да е днес. Но утре.. - погали ме по бузата. - Си моя. - намигна ми.
Техьонг ме закара до вкъщи. Точно, когато щях да изляза от колата той заключи вратата ми. Погледнах го въпросително.
-Не казвай на брат си къде си била. - каза той.
-Как бих могла да му кажа?
-Също.. Утре след училище си моя. Бъди готова. - усмихна се зловещо.
След това чух вратата да се отключва. Побързах да изляза и да се прибера. Влязох вкъщи и затръшнах вратата след мен. Точно в този момент брат ми минаваше с ябълка в ръце. Гледаше ме сякаш е видял призрак.
-Хюн Дже, добре ли си? - попита ме.
-Да. Всичко е наред. - тръгнах към стаята ми.
-Къде беше? Когато се прибирах те нямаше.
-Имах нужда да се поразходя малко. - казах и влязох в стаята си.
Облегнах се на вратата и издишах шумно. Не можех да спра да мисля за стаята, която Техьонг ми показа. Дали наистина щеше да използва това всичко върху мен? И дали наистина щеше да ми хареса, както той казваше? Не можех да спра да мисля и за ръцете му върху мен, за целувките му, които оставаха по врата ми. Сякаш беше запечатан в съзнанието ми и не искаше да излезе. Ъгх, Хюн Дже стегни се! Какво ти става?
Седнах на стола пред бюрото ми и започнах да си пиша домашните. Докато учех получих съобщение от непознат номер.
..:Утре сутринта ще те взема от вас. - Техьонг.
По дяволите! От къде ми има номера? И как така ще ме вземе от нас? Нали уж не искаше да казвам на никого за нас?
Аз:От къде ми имаш номера?
Т:Това няма значение сега. 
Аз:Но защо ще ме вземаш? Нали уж ти ми казваше, че никой не трябва да разбира?
Т:Кой е казал, че ще ходим на училище? ;)
Аз:Техьонг, не мога да отсъствам. Брат ми ще се притеснява.
Т:Не се притеснявай за това. Ще се оправя. Нали знаеш? Аз получавам това, което искам. ;)
Т:Ще се видим утре, принцесо. Облечи си нещо хубаво. ;)
-СПРИ ДА МИ НАМИГАШ! - извиках се пред телефона.
Офф, защо ме ядосва толкова? В този момент вратата на стаята ми се отвори и видях брат ми да наднича.
-Хюн Дже, добре ли си? - попита ме.
-Защо да не съм? - сопнах му се.
-Просто те чух да викаш.
-Добре съм. - обърнах се и продължих с домашните си.
-Хюн Дже, сигурна ли си нямаш какво да ми кажеш?
-Хюнг, всичко е наред. Имам домашни за писане. - казах вече със спокоен тон.
-Добре. Легни си на време и си почини. - затвори вратата.
Какво ще правяяя? Минали са само два дни, а аз се побърквам вече. Не исках това да ми се случва. С какво го бях заслужила? Не беше честно.