Аз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...
-Пусни ме,пусни ме ти идиот такъв,Kook ще се притесни за мен. -И има защо.-той извади един пистолет и ѝ го показа.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Насочи го към нея,опитвайки се,да не гледа в очите ѝ,но не можеше,тези прекрасни звезди,които го гледаха толкова тъжно,но и смело в същото време. Намджун не можеше,да я убие,за пръв път той изпита състрадание и човечност. -Това е моята стая,ела да ти покажа твоята.-одведе я в една розова стаичка и я предупреди:-Ако се опиташ да избягаш,ще убия и теб и онова нищожество Jungkook.
В това време при Jungkook. -Как така,не можете да я обявите за издирване?-говореше с началника на полицията. -Нямаме доказателство,че е отвлечена,а че не е избягала от теб .-заяви важно комисаря. Kook излезе бесен. Започна да разпитва всички,къде може да е отишъл Джун. Никой не знаеше нищо за него. Тази вечер,той щеше да влезе в стария дом на мафиьота,за да намери следи,къде може да е одвел Парадайс,но Нам беше умен не беше оставил нищо,което да помогне на Jungkook да ги намери.
Отново при Джун и Дайс. Дайс трепнеше от страх,че отвлеклия я ненормалник,ще направи нещо на любимия ѝ човек. Мислите ѝ бяха прекъснати от почукване на вратата. -Хей,нося ти ядене.-влезе Джун с голяма табла с храна. -О,супер не стига,че ме отвлече,а сега и искаш да ме натровиш,няма да ям. -Я не се прави на интересна,или,ще ти изсипя храната в гушата.-говореше грубо и недодялано. -Няма,пък. -О,така ли?-доближи се до нея и дръпна яката на блузата ѝ,а след това изсипа вътре една купа със супа. -А бе,ти луд ли си,ненормалник,такъв. -Я не ми говори така,ей момиченце,предупредих те. Влизай,да се къпеш. -Аз,че ще се изкъпя,ще се изкъпа,обаче какво ще облека,после? -Ето ти,а сега влизай.-съблече си блузата т якето и ѝ го даде. -А ти няма ли да излезеш? -Не, докато не се уверя,че си се наяла. -Оффффф.-тя влезе и се изкъпа,след което се облече и излезе,голите ѝ крачета се виждаха,а момчето с чийто дрехи беше облечена си бе сложило нови. -Не се притеснявай,а сядай да ядеш. -Но,не ми се яде.-отново звезди заблестяха в очите ѝ. -Не ме гледай,така. -Как? -Знаеш,така... като кученце. Отвори уста. -Не. -Идва самолетчето,ако не искаш,отново да кацне в деколтето ти,отвори уста.-така той я нахрани и я сложи да си легне,но щом тръгна да гаси лампата, но тя го спря, като каза с треперещ глас: -Моля те,не я гаси. -Страх ли те е?-тя поклати глава в знак на съгласие. -Добре.
Дните минаваха,превръщаха се в седмици и месеци. -Дай,какво ти е,добре ли си...?
