Аз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...
-Jungmin,ела тук няма да те гоня из цялата къща. -Оооо,мамо днес имам рожден ден. -Да ,но днес е и конференцията на Namjoon. -Татко ще ми се разсърди ли?-детето гледаше толкова сладко
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
-Татко не ти се сърди,миличък.-обади се Namjoon.-Гостите след малко ще дойдат Дайс,нека не ни личи,чу ли? -Да.
Вече огромната зала наета за партито,по време на което щеше да бъде проведена и бизнес срещата беше пълна. Докато Nam беше зает с това да се кара на персонала а Парадайс да гони Jungmin,един неочакван гост се готвеше да влезе в залата.
Той излезе от колата си и беше заслепен от множеството камери. Той знаеше,точно къде отива. Влезе в сградата и крачеше към залата нетърпеливо. Но,дори и през ума не му беше минавало,това което щеше да види.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Съблече сакото си и натръгна ръкави със закана да скапе живота на онзи отнел му най-скъпото,като си върне момичето.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
