Вече бе минал почти месец от както Jungkook² работеше като модел. Всички забелязах,колко близък си бе станал с госпожа Jeon и това не им се нравеше. Kook² минаваше покрай кабинета на стария господин Jeon,за да подпише документите за договор за две години,както и да получи заплата си,тъй като нямаше банкова сметка. Горкия нямаше си и на представа,какъв цирк щеше да стане. Тъкмо щеше да почука на леко открехнатата врат,когато чу разговора между двамата съпрузи.
-Наистина ли мислиш,че е техен син?-попита Парадайс с надежда в треперещия си глас.
-Той е същия като Jungmin и Yoonje.- щом чу имената на родителите си слуха на младото момче се изостри.
-Възможно ли е да са живи?
-Мисля че....-не успя да чуе думите на госпожата,зареди крясъка на един познат му до болка глас,който огласи целия етаж,крещящ името му.
-КЪДЕ Е ТОЙ,КЪДЕ Е СИНЪТ МИ?-Jungkook² се скри зад един картонен макет. Точно тогава вратата на кабинета на двамата възрастни се отвори от вътрешната страна. Господин Jeon излезе от там и погледа му се спря на внесения мъж,който крещеше на секретарката му. Съпругата му изгуби ума и дума, единствено успя да промълви името на този мъж.
-J-jungmin.....-той се обърна в тяхна посока и щом видя кой стой пред него се отдръпна от уплашената жена,а именно секретарката. Погледите на възрастната двойка и този мъж бяха сключени дълго време,без да промълвят и дума. Младото момче,скрито зад картонения макет наблюдаваше в недоуение. Погледа на стареца стана свиреп,за пръв път малкия Kook² видя как баща му изтръпва от нечий поглед,как мълчи пред някого, усети безсилието му пред тези хора.
-Влез в кабинета ми.-това определено не бе покана а заповед,в отговор получи само кимане и несигурни стъпки към стаята. След влизането на тримата вратата се затръшна силно и се заключи,оставяйки младежа в недоумение........................................................
Нова корица:
Корицата е лично моя,моля без разпространение тук въжи авторско право!!!
YOU ARE READING
Painter 18+
AdventureАз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...