Painter 18+

Jungkook²

16 години по-късно
Jungkook²(синът на Jungmin and Yoonge,а ѝ двойката не се чете,тя е за да разбирате за кой се говори) седеше в стаята си кротко, докато не чу силен шум и не се уплаши. Той слезе по огромните стълби и чу гласа на Шарлот (стара прислужница).
-Каква беля направи бе момиче, толкова ли си....аххх лазиш ми по нервите,КАЖИ МИ НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА СТОЙШ МИРНА ПОНЕ ЗА ДЕН?
-Съжалявам,аз...не беше нарочно.-плахо говореше едно много младо момиче,(сираче)което беше племенница на Шарлот. То не смееше да погледне в очите ядосаната си леля.
-Как счупи крушката,а? Как така тя изгърмя толкова силно?
-Аз...-тогава тя вдигна ръка,но точно преди да я зашлеви някой изскочи пред момичето,а ръката на Шарлот се заби право на рамото на момчето.

Глт.Jungkook²
Шарлот вдигна ръка срещу немощното дете(15 годишно) пред себе си. То беше толкова уплашено и пристъпваме назад много плахо,тогава аз се изтичаха и го прегърнах. Ръката на прислужницата удари рамото ми,признавам удара беше силен,звукът от него кънтеше из цялата къща,а момичето в прегръдката ми трепереше цялото,усещах страха ѝ. Не след дълго тя се отдръпна, цялата беше червена, като домат. Просто изтича на някъде.
-Г-н. Jungkook², много съжалявам,внимавайте да не се порежете,това момиче прави само бели,вече не мога...
-Няма нищо,лельо Шарлот. -отидох пред стаята в която влезе момичето и почуках. От вътре се чу само едно плахо:
-В-в-влез.-щом отворих вратата видях онова,така сладко момиченце,да седи на леглото си. Веднага щом ме видя скри нещо,а бузките ѝ се изчервиха още повече,стана от леглото и погледна надолу към земята.
-Дойдох,само да видя добре ли си.-гушеше се и само поклати глава.-Какво криеш?-сложих ръка върху нейната,скрита зад гърба ѝ,плъзнаха я го тънката ѝ китка и взех това, което държеше.-Плюшено мече!

(Тва съм аз в реалния живот,за тези които пожелаха да ме видят

Усещах напрежението което изпитваше тя,срамът ѝ беше толкова голям,че можех да го усетя.
-Ела с мен.-хванах я с едната си ръка,а с другата държах тази на мечето. Одведох я в стаята ми и ѝ върнах плюшената играчка.
-Погледни ме,еййй погледни ме. Виж аз си имам плюшено зайче.-говорех, като бебе,а тя се усмихна сладинко,но скри усмивката си с ръце. И аз се изчервих,а тя започна да се смее още повече,но незнайно защо не ми позволяваше още веднъж да видя прекрасната ѝ усмивка. Вече бяхме еднакво засрамени.-Може ли...да си играем?
-Даааа.-каза детински тя,всъщност ако трябва да сме честни,ние с нея сме деца в тела на зрели хора.-Как се казва зайчето, моето мече се казва Пухчо.
-Ами,аз му казвам Bunnybun.
-Знаеш ли и ти приличаш на зайче.
-Наистина ли?-почервенях,ОТНОВО,както и тя.
-Даммм.
-Защо не спираш да се смееш?
-Смея ли си? Амаааа и ти се смееш.
-Защото ме е срам,а и......ти.....си много сладка.
-Наистина ли? Благодаря. Но ти си повече.
-Не,ти си по-сладка.
-Не,ти.
-Сега,след като запознахме играчките,ми кажи ти как се казваш.
-Казвам се Т/И,но ми казвай......
-А ти ми казвай Kookie или oppa. На колко години си?
-15,ти си на 16,нали?
-Да. Хахаха,виж ми само, като някакви бебета сме.-Т/И наведе глава,доста тъжно.
-Не,аз не исках да кажа нещо лошо,просто.... когато хората разберат,че не мога да спя без плюшеното зайче и ми се подиграват,казват ми че съм незрял,но ти ме разбираш,нали?
-Да.-вгледах се в красивите ѝ очи,забелязах,че тя стиска рокличката си,все едно се опитва да прикрие нещо.
-Какво има?
-Ами аз....вижда ми се...
-Ооо,ооо,ааааа...аз-преглътнах тежко, защото забелязах че крие гърдите си. Държа се като бебе,ама не мога да отрека,че ми харесва тялото ѝ и,че.....ме....аааа срамувам се да го призная дори и на себе си,но много ми се иска да я....шляпна отзад.
В стаята влезе баща ми,а Т/И скочи от леглото,плюшката падна от ръката ѝ,а тя се наведе и видях....видях нещо прекрасно. Оооо,Боже какво перверзник съм. Забравих,че баща ми е в стаята,но той ми напомни.