Painter 18+

3.Защо плаче?

Лежах си на леглото спейки и в този момент усетих една много топла прегръдка.
-Ставай Зайко,забравил си да си сложиш алармата.-гласът ми беше познат,отворих очи и нямаше никого. Сигурно съм сънувал. Незнам,защо но тази сутрин бях щастлив за разлика от другите. Облякох се набързо и отново отидох за лате. Момичето стоеше там все така красиво,както го помня,даже и повече. Изглеждаше плакала отново.
-Лате със захар.
-Ддобре.-гласчето ѝ трепереше, притесних се.
-Хей,ти добре ли си-докоснах я по рамото с най-чисти помисли,а тя се отдръпна и стисна поличката си силно.
-Моля Ви,не ме пипайте.
-избяга със скоростта на светлината,но много се забави с поръчката. Отидох към кухнята и чух молба от нейна страна:
-Моля Ви,пуснете ме не ми го причинявайте,ПАК.-
погледнах през вратата и видях шефа на кафенето,който се опитваше да я изнасили. Побеснях. Не знам, какво ми стана,но влязох вътре и,като почнах да го бия, момичето избяга набързо,а аз,този който съчуваташе на всички и не ги биеше, защото му е жал за тях ,го пребиха,по-лошо от начина по който пребиваха мен всеки божи ден. Настигнах момичето ,а тя щом ме видя ме прегърна.
-Благодаря ти, много ти благодаря.
-Защо го търпиш този изрод?
-Защото няма,къде да отида, семейството ми е в чужбина и не пожела да ме вземе със себе си.
-Виж, знам,че не ме познаваш,но аз искам да ти помогна, знам,че това няма да ти хареса,но нямам избор.-метнах я през рамото си и започнах да я нося към вкъщи.
-Какво правиш,пусни ме страннико,да не откачи?
-Не бих оставил никога човек в подобно състояние, особено такава мацка. А ти,как можеш,да устоиш на такова парче,като мен и да не дойдеш?-глупости,какви ги говориш,кой знае какво си е помислила. -Беше шега,нали знаеш?
-Така ли,знам ли,ама наистина ли беше?-тя звучеше сериозно. В този момент,реших,че не трябва,да вижда онзи загубеняк в мен,който го е страх,да набие някого,не трябва да вижда какво мекотело съм. Ако разбере,че обичам да рисувам ще ме отритне,няма да е нужно,да ми се подиграват и да ме нарича заек,защото няма да се усмихвам.

Пристигнахме и я свалих от рамото си,сложих я да седне на дивана и казах студено,както щях да говоря за напред:
-Можеш да останеш, но запомни,че това тук не ти е хан и трябва да се прибираш ,до 22:00 часа, не приемам отговори от сорта, не искам да оставам. Бях пределно ясен. Качи се в третата стая в коридора по десните стълби,забранявам да влизаш в лявото крило на къщата.

Г.Т.Парадайс
Леле,това си беше истински палат.

Отидох в стаята,която ми беше казало непознатото момче. Леглото беше толкова красиво и розово. Обожавам розовото.

Настаниха се,а след малко вратата се отвори.
-Аз искам да знам името и възрастта ти.-обяви той
-Казват се Парадайс и миналата година изучих за висше,но не започнах училище,като останалите на 7,а на 6. Ти ще ми кажеш ли името си?
-Казвам се Jungkook и сме на едни и същи години. Ето ти дрехи, знам,че нямаш други освен тези на себе си. -очите му блестяха,бяха толкова красиви.
-Сам ли живееш тук?
-Преди да дойдеш да,или по-скоро преди да те донеса. Аз отивам в другото крило,а ти хапни нещо и си лягай.
-Чакай,а къде е твоята стая?
-Какво значение има?-отвърна студено. Помълчах и той пак проговори:-Тя е първата в лявото крило,но ти казах да не влизаш там.
-Да,да помня.-тръгна да излиза,но аз го спрях:-Благодаря.
-Няма за какво.

Хапнах и си легнах,не можех да спра да любопитствам,какво ли има в лявото крило,да не е пълно с огнестрелни оръжия,като пистолети,картечници и тема подобни. Ами,ако Jungkook е коткар и отглежда котета,защото е самотен. Каза,че е живял сам тук,така че...

Неутрален разказвач
Какви ли не неща минаха през ума на Парадайс,но дори не подозираше,каква е истината,а именно това,че Kook държи там...