Painter 18+

T.E.A.R

Т/И се събуди,но не видя Кook² до себе си. Огледа се и забеляза,че някой те е облякъл с тениска. Почуди се,дали Kookie не е съжалил за вчерашната нощ,взе мечето си от земята и тръгна да излизаш,но тогава пред вратата те чакаше...

Глт.Jungkook²
Събудих се и погледнах сладката Т/И,тъй като вчера бях разкъсал рокличката ѝ,реших да ѝ облека една своя тениска. Много ме беше срам,кой знае как щях да изгоря отвътре, когато се събуди. Излязох от стаята и видях Екатерина,тя е жената отгледала ме и утешавала ме когато съм страдал. Прегърнах я силно.
-Катииии,кога си се прибрала?
-Току що,Jungkook² ти си първият, който ме вижда. Но...какво ти се е случило? Целия си в рани,о Боже...данеби,Jungmin да те е наранил?
-Не.
-А тогава кой?-изчервих се и гледах към земята.
-Jungkooo²,кажи ми какво става.
-Никой не ме е наранил.-казах толкова плахо и засрамено.
-Данеби,ахххх....баща ти ти е взел зайчето и ти си скачал през прозорците,за да си го вземеш(🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣лили,паркурист го изкарах)
-Аз.....-тогава бях прекъснат от татко, който прегърна Кати.
-Добре дошла,липсваше ни.
-И вие на мен.
-Ъ,ъм,да а сега отиди да си оправиш багажа.-той ме погледна строго и се приближи бавно да мен. Огледа белезите ми от вчера и попита:
-Какво е това?-пак сведоха глава.-Какво си правил вчера? Какви са тези рани?
-Никакви,татко.
-Можа ли да заспиш,без оня стар и дрипав заек?-стиснах ръце в юмруци.
-Аз отивам в болницата,за да навестя мама,а после ще отида на училище.
-Добре,целуни я от мен.

Неутрален разказвач
T/И отвори вратата,а там те чакаше г-н Jungmin. Той хвана ръката ти и те дръпна обратно в стаята. Ти трепереше от страх.
-Значи,вчера е бил с теб. Ти си го утешила,ха първият парцал на сина ми. Ще стойш далеч от него,вие жените сте божия наказия. Ще го накараш да се влюби в теб и после ще сасипеш живота му. За да съм сигурен,че ще стойш далеч от него,ще взема това.-той отскубна мечето от ръката ти и по бузата ти се стече една сълза.-За негово добро е.-гн Jungmin излезе от стаята,а не след дълго и ти. Облече се и тръгна на училище,но се засече с Кати.
-Т/И,защо плачеш,добре ли си?
-Да.
-Какви са тези рани по теб...чакай същите имаше и Jungkook²,не вярвам,че питам,но....данеби той да е откачил, могато баща му му е взел плюшената играчка и да те е....
-Н-н-не,Kook² не би.
-Вие с него,данеби да ....?
-Д-д-да.
-Но защо си тъжна,говори бе момиче думите с ченгел ли да ти вадя от устата,притесняваш ме.
-Г-н Jungmin е разбрал за снощи и ми каза да стоя далече от Kook² и ми взе плюшеното мече,което...-сълзите ти отново започнаха да текат.-ми даде мама преди да почине.-ти избяга навън.

Глт.Jungkook²
Седях на пейката в двора на училището и видях,как някакво момиче плачейки седна на най-забутаната и скътана пейка. Тялото ѝ ми беше познато,но бях забравил очилата си вкъщи и не успях да я видя. Доближих се и я видях,Т/И плачеше,а сърцето ми се късаше. Седнах плахо до нея.
-Какво има? Защо плачеш?
-не получих отговор. Много срамежливо се престраших да я прегърна,а тя ме избута.
-Стой далеч от мен.
-За снощи ли съжаляваш? А,а-аз нараних ли те? Моля те,прости ми,само кажи и...
-Нищо не си направил,просто стой далеч от мен,така ще е най-добре.