Аз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...
Ааааааааа,имаме 2к❤️❤️❤️ Когато Yoonje влезе в операционната доктора я попита. -Готова ли сте? -Да.
Jungmin беше толкова притеснен,не спа цяла нощ. -Докторе,какво стана? -Станало това от което се опасявахме. -От какво сте се опасявали? -Вие незнаене ли? -За какво да знам,докторе кажете ми. -Тя изпадна в кома,не знаем кога и дали ще се събуди. -А бебето,как е то? -То е добре,ще го изпишем в най-скоро време,но ще са му нужни майчини грижи,затова моля Ви наемете му детегледачка. -Да,разбира се ще намеря,а Yoonje ще се оправи ли? -Въпрос на време е. -Разбирам.-Jungmin беше съкрошен. Прибра се и веднага започна да търси подходяща жена,за да гледа детето му,докато се наливаше. -Живота е толкова суров. Никога няма да си го простя,аз съм едно говедо,аз съм виновен за всичко.-най-накрая видя едно момиче,горе долу на неговите години.
Екатерина Сергеевна автобиография: Здравейте,аз загубих своето дете на скоро и искам да помогна на друго нуждаещо се от майчини карма,любов и грижа,не искам особено голяма заплата и не заемам много място, както и няма да донеса особено много багаж.
Тя беше перфектна,Kook ѝ написа,горе-долу трезва молба,за да дойде на интервю,но нали го беше хванал мохмурлука. На сутринта,той раздразнен от звука на звънеца на външната врата се събуди,като пребит. -Кой е?-попита стараейки се да не е груб. -Здравейте,търся г-н Jeon Jungmin,аз съм Екатерина Сергеевна. -А,да да сега ще отворя,само само момент. -той набързо си обувки панталон. -Аз съм,извинете.-очите му бяха влажни.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Момичето направо онемя. -Зздравейте. -Здрасти,влизай. Искаш ли нещо за пиене? -Не,благодаря. -Добре,ще ти задам няколко въпроса. Първо,можеш ли да готвиш? -Да. -Имаш кърма,нали? -Да. -Добре,разкажи ми за себе си. -Аз бях женена две години,моят съпруг беше прекрасен човек,но един ден ми се обадиха,че е претърпял автомобилна катастрофа,бях бременна,докторите казаха,че шока е предизвикал преждевременно раждане и затова, детенцето ми е умряло при раждането. В един ден загубих и детето и съпруга си,от тогава не съм свалила черните дрехи от себе си.-тя се разплака,разтърка очи. -Хей, спокойно,няма нищо,не плачи.-колкото и да му беше трудно в момента,той усети,че това момиче има нужда от него,усети че нейната болка е наистина голяма.
