Painter 18+

13.Yoonje

С Парадайс отидохме в болницата. Namjoon е бил прострелян от куршуми, отново. Стояхме пред операционната и чакахме. Коршумът,не е бил един,а цели дванадесет,но кой би го прострелял дванадесет пъти и то наведнъж. Докторът излезе каза:
-Той не оцеля,но ми каза да Ви предам това.-д-ра ни даде една касета на която пишеше "Изгледай го заедно с Jungkook"
Отидохме в имението на покойника,а тя не можеше,да осъзнае какво се случва.
-Нека изгледаме касетата.
-Да,прав си.-седнахме в тъмния хол и пуснахме DVDто и видяхме Nam.

-Дайс,Kook,аз много съжалих,за това което сторих. Осъзнах,че съм изгубил разсъдъка си. И аз не знаех,какви ги върша. Станах чудовище,като баща си. Не искам, повече,да ви наранявам. Ще ви кажа къде е Yoonje. Тя е в къщата в Бунгало заедно с една моя доверена прислужница. Тя ще ви чака. Момичето ви,ще ви познае. Аз ѝ обясних всичко. Малка е,но е умна. Имам само една последна молба към вас,грижете се за Jungmin,много го обичам. Всичките ми пари са преписани на него,а като негов настойник съм обявил Парадайс. Моля те,Jungkook,прости ми,знам че това не ми е оправдание,но аз съм луд, психиятричния тест показва 98,99% простете ми. А сега,отивам да се самоубия, защото не иска,пак да откача. -тогава той спря видеото. Дайс заплака.
-Недей,нека му простим. И да вземем дъщеричката си от онова място.
-Да,да отидем още сега. Но да вземем и jJungmin-когсто вече бяхме пред къщата гледачката ни посрещна.
-Къде е тя?
-В стаята,но не знае за Namjoon,кажете ѝ го много деликатно.
-Да,разбира се.-всички влязохме,разбира се очите на Jungmin бяха насълзени.
-Мамо,тате чакам ви от цял живот,къде къде е чичо Joonie?
-Yoonje,той не е тук. Той е на по-хубаво място.
-Но,как така,няма ли да го видя пак?
-Не.
-Но,защо той беше толкова добър и много ме обичаше. Много си играеше с мен,казваше,казваше ми,че някой ден ще ме одведе в неговата къща и,че ще си играем с неговия син и с мама. Защо си е отишъл,защо?-малкото момиченце плачеше,а Jungmin пристъпи напред и я гушна.
-Недей,да плачеш. И аз плаках много и ми се запуши носа и едва дишам. Тати не би искал и твоя да се запуши,така ми каза мама. Аз,ще те обичам повече отколкоъо той и няма да дам,да плачеш-двете дечица се гушкаха и заедно ронеха горчиви сълзи. И от очите на Kook и Дайс се стичаха.
-Деца да тръгваме.

Неутрален разказвач
Всички се качиха в колата,а в очите на двете малки деца фучсха изкри. Тези искри не бяха от омраза или от ненавист. Те бяха от нещо така чисто и свято.
-Моята мама,твоя истинска майка ли е Min?
-Не,но тя ме е отгледала. Тя е много добра.
-Радвам се,че не ти е истинска майка.-те стискаха ръце,а малките им сърчица тупкаха,така силно. Те се чувстваха,все едно могат да усетят ударите,на чуждото сърце. За пръв път в кратките си животи можеха да чуят ударите на сърцата си,които препускаха лудо и биеха в синхрон. Те бяха толкова малки,че не осъзнаваха,какво се случва,а Вие разбирате ли?

Щом колата спря Kook и Дайс сложиха децата да спят и те самите заспаха.
Не след дълго Jungmin чу едно сладко хлипане и се изправи.
-Защо плачеш,Yoonje?
-Аз не мога да заспя,оппа.
-Аз... веднъж видях в един филм,как едно момиче плачеше и баткото я целуна и на нея ѝ мина... искаш ли и аз да те целуна?
-Да.-двете дечица застанаха на колене едно срещу друго и се прегърнаха, докато сливаха устни. Това меше много необичайно,начина по който го правеха....все едно винаги са били заедно,все едно и преди да се целували така. Това което усещаха отвътре,беше огромно вълнение за малките им сърчица. Те не разбираха абсолютно нищо,но знаеха,че това,че са заедно тук и сега ги правеше щастлив.