Тъй като не ми дадохте идей,аз реших да направя предполагаемия край,сама.❤️🖤❤️🖤❤️🖤
Jungmin седеше в стаята на Yoonje и разглеждаше снимки на самата нея,докато прегръщаше възглавницата ѝ и я чакаше да се прибере. Беше щастлив,защото неговата сладка Yoonyoon,щеше да се прибере по-рано,и той най-накрая щеше да може да я прегърне. Тя толкова му липсваше,но нещо щеше да развали щастието му.
-Jungmin,слез долу,някой е дошъл за да те види.
-Идвам.
-той слезе бавно по стълбите и видя Beomgyu,с майка му и сестра му.
-Gyu,добре дошъл,какво има,случило ли се е нещо?
-Хюнг, ние искаме да говорим с теб.
-Вие ли? Добре,но за какво.
-По-добре седни. И г-н Jungkook и г-жа Парадайс знаят за това.
-За кое,какво става нищо не разбирам.
-Нали помниш,за изгубения ни брат?
-Да и?
-Мама и ти сте съвместими на 99,99%.
-Чакай,какво за кое сме съвместими,забави малко,нищо не разбирам,кажи ми го директно.
-Jungmin,ти си моя изгубен брат.
-ХАХАХАХА,добре,добре хванах се шегата си я бива,но да спрем до тук.
-Това не е шега,ето виж резултатите.
-И от къде сте намерили моя DNA?
-Помниш ли,когато ти ме попита,защо те скубят?
-Дам.
-Е,ето за това те оскубах,защото трябваше да сме сигурни в твърдението си.
-Хахахаха,чак сега ли се сетихте за мен? Не спирахте да ми говорите,как майка ви е тъжала, защото любимият ѝ се е влюбил в друга,но ако наистина ѝ пукаше за мен,въпреки всичко,щеше да ме потърси,извинете ме за грубостта г-жо,но съм прав.-той излезе от хола и отиде в стаята си. Легна объркан. След още съвсем малко той чу плач и го последва. Видя Yoonje да плаче прегърнала възглавницата си.
-Ооо,защо плачеш миличко?
-Знаеш ли оппа,живота е ужасен.
-Искаш ли да избягаме?
-Как,така?
-Аз тази година завършвам висше,както и ти,нали твоята специалност беше за четири години?
-Да.
-Е,тогава след завършването ще избягаме. Слушай плана...Завършването.
Речено сторено,по време на манифестацията,Min and Je се измъкнаха и се чакаха пред кафенето в парка.
-Помниш ли плана?
-Да.
-Чакай ,Je ти наистина ли искаш да избягаш с мен?
-Разбира се,бих те последвала дори и на края на света.-той кимна с глава и заедно се качиха в един голям Джип . Натовариха куфарите и потеглиха,а къде отиват,ще си помисля дали да Ви разкажа.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Painter 18+
MaceraАз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...