Painter 18+

15

Стана и ми каза:
-Знаеш,че никога не бих ви посегнал,но днес ми дойде в повече. Ти си голям човек,но не до толкова,че да... да правиш такива неща. Дано не си я забременил. На теб ясно ли ти е,че в актовете ви за раждане,пише, че сте брат и сестра. Сине,знаеш колко много те обичам. Ти си ми, като родно дете. Знам, какво е да обичаш.
-Татко,какво е любов?
-За пръв път ме наричаш татко ... не знаеш ли,сам?
-Аз изглежда не.
-Любов е това,между мен и майка ти. То е онова, което кара пеперудите да пърхат в стомаха ти.-окото му просълзя- А сега си върви.-излязох и се затичах към стаята на Yoonje.
-Min,добре ли си? Какво стана,татко беден ли е?
-Спокойно, всичко е наред. Той каза,че не би ни посегнал. Извини се,че му е кипнало. Беше бесен,за това,че ние... виж,ако пак го правим трябва да гледаме,да не ни видят и да взимаме предпазни мерки.... искам,да те гушна.-легнахме и аз започнах да си играя с пръстите ѝ. Толкова ми харесваше. Толкова беше приятно,тя беше толкова сладка. Не спирах,да се  хиля, като идиот.
-Трябва да заспиваме, защото утре сме на училище,но аз не искам.
-Ъм, нарисува ли го?
-Дам.
-Покажи ми.-вълнувах се,като двегодишен. Толкова бях щастлив. Тя стана и ми го показа,брше толкова красиво.

На сутринта
Неутрален разказвач
Jungmin си спинкаше сладко, докато не усети една сладка целувка на бузката си. След малко чу отваряне и затваряне на врата, което се повтори два пъти. Някой погали главата ми,а той го дръпна и сложи върху себе си. Този някой беше много по-тежък,от Yoonje, един плътен глас се обади.
-Какви ги вършиш, момчето ми?-тези думи накараха сладкото момче да отвори очи и да изкрещи,щом видя Jungkook.-Сине,стига си викал. Да си станал,до пет минути.-мъжът излезе от стаята,а момчето се направи,че не чува и пак заспа. Мина се половин час и някой хвана Min за косата и Започна да го дърпа.

-Къде съм?
-Казах пет минути,а те минаха тридесет. Облечи това и да тръгваме рошльо.
-Добре.-той се облече набързо и слезе моментално.

Не взе нищо за закуска,а само една близалка и раницата си, защото знаеше,че ще е дълъг ден.

-Миличък, толкова много приличаш на Jungkook,а дори не ти е роден баща. Сега разбирам защо Namjoon...-усмивката се изпари от лицето ѝ, което помръкна.
-Ние ще тръгваме,мило.-побърза да каже Kook, защото забеляза напрежението и не просто го забеляза,той го усети.

Щом пристигнаха по-възрастният каза,на по-младия да извади ключа,който по-рано го беше помолил да прибере в раницата си.
-Хей,ти влизай,а аз ще ей сега се връщам Jungmin.
-Дообре.-момчето откопча раницата си и от нея изпадна една кутия.-Оф,каква пък е тази тъпа кутия?-щом я отвори вътре видя сандвич,а на капака ѝ видя бележка с послание"Знам,че не закуси. Обичам те,Yoonje.-Е,можеби си сладка,а не тъпа.-той се усмихна и я прибра обратно.-И аз те обичам.-той се изправи и влезе в сградата последван.