Аз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...
Стана и ми каза: -Знаеш,че никога не бих ви посегнал,но днес ми дойде в повече. Ти си голям човек,но не до толкова,че да... да правиш такива неща. Дано не си я забременил. На теб ясно ли ти е,че в актовете ви за раждане,пише, че сте брат и сестра. Сине,знаеш колко много те обичам. Ти си ми, като родно дете. Знам, какво е да обичаш. -Татко,какво е любов? -За пръв път ме наричаш татко ... не знаеш ли,сам? -Аз изглежда не. -Любов е това,между мен и майка ти. То е онова, което кара пеперудите да пърхат в стомаха ти.-окото му просълзя- А сега си върви.-излязох и се затичах към стаята на Yoonje. -Min,добре ли си? Какво стана,татко беден ли е? -Спокойно, всичко е наред. Той каза,че не би ни посегнал. Извини се,че му е кипнало. Беше бесен,за това,че ние... виж,ако пак го правим трябва да гледаме,да не ни видят и да взимаме предпазни мерки.... искам,да те гушна.-легнахме и аз започнах да си играя с пръстите ѝ. Толкова ми харесваше. Толкова беше приятно,тя беше толкова сладка. Не спирах,да се хиля, като идиот. -Трябва да заспиваме, защото утре сме на училище,но аз не искам. -Ъм, нарисува ли го? -Дам. -Покажи ми.-вълнувах се,като двегодишен. Толкова бях щастлив. Тя стана и ми го показа,брше толкова красиво.
На сутринта Неутрален разказвач Jungmin си спинкаше сладко, докато не усети една сладка целувка на бузката си. След малко чу отваряне и затваряне на врата, което се повтори два пъти. Някой погали главата ми,а той го дръпна и сложи върху себе си. Този някой беше много по-тежък,от Yoonje, един плътен глас се обади. -Какви ги вършиш, момчето ми?-тези думи накараха сладкото момче да отвори очи и да изкрещи,щом видя Jungkook.-Сине,стига си викал. Да си станал,до пет минути.-мъжът излезе от стаята,а момчето се направи,че не чува и пак заспа. Мина се половин час и някой хвана Min за косата и Започна да го дърпа.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Къде съм? -Казах пет минути,а те минаха тридесет. Облечи това и да тръгваме рошльо. -Добре.-той се облече набързо и слезе моментално.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Не взе нищо за закуска,а само една близалка и раницата си, защото знаеше,че ще е дълъг ден.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Миличък, толкова много приличаш на Jungkook,а дори не ти е роден баща. Сега разбирам защо Namjoon...-усмивката се изпари от лицето ѝ, което помръкна. -Ние ще тръгваме,мило.-побърза да каже Kook, защото забеляза напрежението и не просто го забеляза,той го усети.
Щом пристигнаха по-възрастният каза,на по-младия да извади ключа,който по-рано го беше помолил да прибере в раницата си. -Хей,ти влизай,а аз ще ей сега се връщам Jungmin. -Дообре.-момчето откопча раницата си и от нея изпадна една кутия.-Оф,каква пък е тази тъпа кутия?-щом я отвори вътре видя сандвич,а на капака ѝ видя бележка с послание"Знам,че не закуси. Обичам те,Yoonje.-Е,можеби си сладка,а не тъпа.-той се усмихна и я прибра обратно.-И аз те обичам.-той се изправи и влезе в сградата последван.
