Аз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...
-Дайс добре ли си.-RM се притесни. Влезе я на ръце и я изведе в болницата.
-Д-ре,тя добре ли е? -Всичко е наред гне. -Тогава защо тя повръща толкова много? -Не знаете ли? -Какво да знам? -Приятелката Ви е бременна. Май ще ставате баща.-доктора го потупа по рамото. -Аз,баща.- макар че детето не беше негово,той се зарадва. -Дайс,Дайс чу ли новината? -Да,аз,аз ще бъда майка. Това е единственото което ми остана от моя сладък Kook.-сълзи потекоха от очите ѝ.
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>
В това време бащата на детето рисуваше любимата си. Той бе ухилен до ушите. Беше минала почти година от както той не я беше виждал. Изведнъж главата го заболя,в това време Дайс раждаше. Jungkook,смазан от болката в главата отиде до болницата. Едва се държеше на краката си. Той пристигна в болницата,и видя човека зареди който беше изгубил най-скъпото си. Толкова се вбеси,че въздухът му спря и загуби съзнание. Междувременно раждането приключи. -Госпожо,Вие родихте здраво момиченце. -М-мога ли,д-да я видя?-трудно говореше Парадайс. -Ама разбира се.-бебчето беше толкова сладичко и чаровно. То гушкаше плюшено зайче,щом Дайс видя играчката,веднага се сети за своя Kook и една сълза капана от окото ѝ.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
-Моето зайченце.-тихо промърмори тя и взе детето в обятията си. Само баща ти да беше тук. В този момент в стаята влезе...
