Painter 18+

18.А какво ли станало по нататък

Имаме 1000 четения Ураааа. И ми дойде музата,надявам се тази глава да Ви хареса.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Jungmin стана рано и се оправи за училище,понеже имаше още много време,до започването на първия час той си седеше и си пееше.

Пееше,а Beomgyu кйто беше дошъл да се извини неволно го чу.
-Хей,Min.
-А,да,да,аз съм,какво?
-Имаш ангелски глас.-след кратка пауза той довърши-Аз съжалявам,не знаех,че тя не може да плува.
-Искам,да те питам нещо.
-Давай.
-Харесва ли Yoonje?
-Н-н-не. Хей,защо никога не съм те чувал да я наричаш своя сестра?-Gyu смени темата,за да не бъде разкрита лъжата му.
-Защото тя не ми е сестра.
-Чакай,как така?
-Аз не съм син,нито на мама, нито на батко Kook.
-Лъжеш ме, тогава,защо толкова приличаш на Jungkook?
-Дълга история.
-Имаме цели 5 часа.-тогава Min му разказа някой неща,но не особено много,защото изобщо му нямаше доверие. Едва се сдържа да не се разплаче.
-Съжалявам,не знам дали това ще те успокои,но аз не познавам баща си. Той не е знаел за мен. Баща на баща ми се е опитал да убие мама. Тя не се е върнала за да не пострадаме с Хе. Оставила е едногодишния си син.След години е щяла да се заживее отново с тях,но татко вече е бил с друга,а детето ѝ е наричало "мамо" друга жена . Тя много е страдала за сина си и за любимия си.
-Вие близнаци ли сте с Хе?
-Да. Ей,трябва някой път да те запозная с мама,тя много ще те хареса.
-Нали знаеш,че не беше длъжен да ми разказваш?
-Да,но аз го поисках, защото усещам,че си преживял много и,че не ми казваш всичко. Хей,искаш ли да те заведа на едно място?
-Да,но къде?
-Сега ще разбереш.-Gyu поведе на някъде Jungmin.
-Сега виж това.

-Много е красиво.
-Да,знам с мама и Хе идвахме често тук и мислехме,как ли може да изглежда брат ми сега,кой ли е любимият му цвят,какво ли обича да яде най-много. Много искам да го познавам. Търся го от години,мечтая да го видя само веднъж.
-Ще го видиш.
-Дано,но незнам той дали ще ме приеме.
-Ще те приеме.
-Ти на негово място би ли?
-Не.-погледна сериозно и после се усмихна.-Разбира се,че бих.-двете момчета се засмяха звучно.

Min отиде на училище с нежелание. Думите на Beomgyu го изяждаха отвътре,но защо? Какво беше онова чувство,което го обвземаше,дали беше състрадание или нещо друго? Часовете минаха добре,той излезе от класната стая и се засече с онзи, чийто думи бяха пропили мозъка му.
-Хей,Kook млатши,какво става?
-Хаха,ами нищо.
-Искаш ли днес да дойдеш за вечерия?
-Да,само да питам наще,хаха.
-Ок.-след дълаг телефонен разговор Min съобщи на Gyu одобрението на родителите си.
Щом пристигнаха в дома на по-младото момче те влязоха вътре и то се извика:
-Мамооо,тук сме.
-Добре миличък,елате в кухнята.-един много познат глас погали слуха на Jungmin. Щом влязоха в кухнята и майката на Gyu видя Min изтръпна,дъхът ѝ спря,ударите на сърцебиенето ѝ се учестиха,а младото момче я гледаше с особен интерес.