She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Steal For Him♦

Гледната точка на Лейла:
„Too much light in this window. Don't wake me up. Only coffee no sugar inside my cup, if I wake...".

   Песента на Крис Браун, която се разнасяше от устройството, ме побъркваше. Спрях алармата, осъзнавайки, че утрото е настъпило. Светлината навлизаше, а хладният утринен полъх се усещаше, заради отвореният прозорец. Отметнах завивките, а кожата ми настръхна, заради рязката промяна в температурата. Оправих леглото си, излязох от стаята и влязох в банята, започвайки да отстранявам следите от недоспиване и болката от несподелена любов. Върнах се в бледозелената стая, в която бях прекарала детството си, и отворих гардеробът си. Обожавах дрехите. Мислех, че начинът, по който се обличаш, изразява характерът и настроението ти. Бях асистент на Зейн Малик. Трябваше да вземам прецизни решения относно облеклото си. Разгледах, но останах разочарована. Типичното състояние: „Гардеробът прелива, но нямам нищо подходящо". За щастие, се досетих. Бях се снабдила с прекрасна тъмносиня рокля, която подчертаваше очите ми. Измъкнах я от кутията, в която стоеше грижливо прибрана, а когато се убедих, че е перфектна, я облякох. Огледах се, харесвайки отражението, което виждах. Липсваха аксесоари. Отворих кутията, в която държах обиците си. Бях вманиачена. Имах стотици. И винаги намирах перфектните за дрехите си. Отново късметът се усмихна. Разполагах с обици, които бяха същият нюанс на синьото. Сложих ги, заемайки се с прическата. Бях изгледала милиони клипчета в интернет и умеех да оформям всякакви прически. От ежедневни до официални. В гимназията, непрекъснато сплитах косите на съученичките си. А, мама се шегуваше, че ще стана фризьор. За жалост, финансите бяха по-голямата ми страст. И надделяха.
   Слязох в кухнята, за да закуся. Ябълка, фреш от портокал и грейпфрут и обичайното кафе, без което оцеляването е невъзможно. Излязох от къщата, решавайки, че времето е слънчево и си заслужава разходката. От друга страна, високите обувки бяха пречка. Извиках такси, надявайки се, че разполагам с време, през което ще подготвя всичко необходимо. Често отивах по-рано. Тишината и спокойствието в агенцията бяха рядкост, затова ги ценях. Влязох в сградата, учудена от шумотевицата, която оглушаваше всичко наоколо. Какво става? Защо всички са подранили? Забелязах погледите, които ми бяха отправени. Предполагам, че вината е у роклята, но... защо? Нищо особено. Размених няколко „добро утро" с колегите си, докато вървях по коридорите. Влязох в кабинета си, захващайки се със задачите, които имах. Плановете ми бяха провалени, но масивната врата, заглушаваше виковете, които се разнасяха отвън. Бюджетът трябваше да бъде разпределен, разходите преизчислени, а фактурата - подробно описана в доклад.
   Времето минаваше неусетно. Разнесох папки, обясних ограниченията, които трябва да наложим, поговорих със Савана, която беше влюбена в Джак. Тя беше единствената, която знаеше за чувствата, които изпитвах спрямо Зейн. И пазеше тайната ми. А, аз нейната - също. Всички говореха за странното поведение на Зейн. Какво беше странното ли? Изглеждаше напрегнат, притеснен, изнервен. Не бяхме говорили за нищо, но аз поисках това. Не бях приближила офисът му, защото не исках да избухне и отново наранената да бъда аз. Нямаше смисъл. Разстоянието беше по-правилното решение. Изведнъж, телефонът на бюрото ми звънна, нарушавайки тишината. Подскочих, стряскайки се. Не очаквах обаждане. Вдигнах. Зейн. Извика ме. Отидох. Почуках и влязох. Отново беше поразително елегантен. Трябваше да припомня на сърцето си, че изобщо не е хубаво да бие по този начин. Изминаха шест месеца. Забрави го, Лейла. Нямаш възможност. Коя си ти? Кой е той? Невъзможно е. Откажи се.