She Changed Me(BG Fanfiction)

♦"Her tears are because of my mistakes"♦

Гледната точка на Зейн:
Паркирах автомобилът и свалих слънчевите очила. Захвърлих ги върху другата седалка и погледнах часовника. Закъснявах. Бях прекарал прекалено много време с Лейла миналата вечер. Чувствах се изморен, но бях убеден, че тя е успяла да пристигне навреме. Нямаше да се учудя, ако вече работеше усърдно, затворена в кабинета си. Връзката ни вървеше идеално. Нямахме проблеми, разбирахме се, имахме одобрението на всички и бяхме повече от щастливи. Заедно със Савана и Джак бяхме като истинско семейство. За първи път, почувствах, че не се нуждая от Ариана и болните ѝ амбиции, за да бъда истински щастлив. Имах нужда само от Лейла. Тя наистина успя да ме промени. Не знам как го беше направила, но колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече се влюбвах в нея и осъзнавах какъв долен мерзавец съм бил до преди няколко месеца. Не можех да се погледна в огледалото, знаейки какво бях извършил. Не можех да гледам нито Лейла, нито Джак в очите без да се чувствам гузен и да изпитвам угризения на съвестта. Трябваше да разкажа всичко от самото начало. От няколко дни се опитвах да събера достатъчно кураж и да си призная, но не се получаваше. Това, което щеше да последва ме плашеше. Нямах смелостта да се изправя срещу възможността, че мога да изгубя Лейла и брат си. Предпочитах да си мълча, разяден от вътрешната вина, която никога не стихваше. Всеки път, когато докоснех или целунех Лейла, си спомнях онези отвратителни дни, в които я използвах, за да успея да извлека някаква по-голяма полза от агенцията. Сещах се за това, че щях да взема мястото на брат си и да оставя половината от служителите без работа. Оказа се, че и те бяха прекрасни хора. Не можех да го направя. Отказах се. Благодарих се единствено, че Ариана беше проявила малко съвест за първи път през живота си и ме беше оставила намира. Не звънеше, не идваше, смятах, че съм се избавил от нея. И бях убеден, че съм успял. Но винаги, когато си мислим, че нещата се подреждат, че животът е прекрасен, че нищо не може да попречи на радостта и любовта ни, миналото те застига и те повлича надолу. Осъзнах го по труден и неописуемо болезнен начин. Начин, заради който ме чакаха поредица от безсънни нощи, в които щях да се обвинявам още повече.

Веднага забелязах полицейския автомобил. Погледнах. Това, което видях щеше да остане запечатано в съзнанието ми завинаги. Лейла. Плачеше. А, ръцете ѝ бяха закопчани в стегнати белезници, които със сигурност щяха да оставят белези върху кожата ѝ. Полудях. Излязох от автомобила и усетих болката, която ме връхлетя, когато долових как повтаряше, че е невинна и молеше да ѝ повярват. Виждах, че плачеше. Беше уплашена, разтревожена, а двамата полицаи се отнасяха с нея сякаш беше закоравял престъпник, осъден на доживотна присъда. Беше наранена и измъчена психически. Какво, по дяволите, ставаше?