She Changed Me(BG Fanfiction)

♦His Heart is Speaking♦

Гледната точка на Лейла:
   Тридневният семинар започваше повече да прилича на романтично бягство, отколкото на бизнес пътуване. Имах усещането, че поканата, която Зейн ми беше отправил, беше по-скоро, за да успеем да поправим отношенията между нас. Определено не съжалявах за това, че получих разрешение от майка си и дойдох. Прекарах най-прекрасните няколко дни заедно с него и не съжалявам за нито един миг. Все още не можех да повярвам на това, че най-съкровените ми мечти се сбъдваха. Бях щастлива и вярвах в това, че този път никой и нищо няма да помрачи щастието ми. Аз самата нямаше да позволя подобно нещо. Щях да се боря до последно за любовта си. Трябва да се науча, че връзките никога не са перфектни. Винаги има проблеми, но трябва да се научим да се справяме с тях. Трябва да има доверие. Трябва да можем да разкрием най-големите си страхове и слабости, без да се притесняваме, че те ще бъдат използвани срещу нас. Вярвах на Зейн и знаех, че той също искаше всичко да е различно. Искаше да бъде истинско, но дълбоко знаех, че когато се върнем в агенцията, магията ще се развали. Не казвам, че нещо се случи с нас, но трябваше да внимаваме. Можех да споделя със Савана, но това е. Никой не биваше да разбива за връзката ни. Разбраха за Савана и Джак и сега непрекъснато се разнасят истории и клюки по техен адрес. И двамата страдат, заради това. Връзката им може да се разпадне от една погрешно казана или разбрана дума. Не искам това да се случва нито на тях, нито на нас. Освен това, не симпатизирам на показността. Предпочитам това, което имаме, да си остане лично. Ще е много по-сладко. Ще сме принудени да се преструваме на обикновени колеги по време на работа, но след това ще можем да бъдем заедно. По всеки възможен начин.
   Онази нощ ще остане запечатана в съзнанието ми завинаги. Помня всяка подробност, всяко докосване, всяка целувка и знаех, че надминаваше очакванията и представите ми. А, последвалата сутрин беше като най-красивата приказка, превърнала се в реалност. Мисълта, че се събудих до Зейн, поставяше усмивка върху лицето ми. Бях готова да жертвам всичко, за да имам него. Бях готова да напусна агенцията, ако се налага, но повече от всичко на света исках да бъда с него и щях да го направя. Ще се изправя срещу всеки, който поиска да ни раздели и ще му заявя, че това е невъзможно.
   Въпреки нежеланието ми, почивката, тоест семинарът приключи. Сутринта, когато отново се събудих в прегръдките на Зейн, осъзнах, че реалността ни застигаше с главоломна скорост. Събрахме багажите, напуснахме стаите, настанихме се в автомобила му и потеглихме към Чикаго, готови да продължим с ежедневието си. Пътуването беше мълчаливо. Станахме сравнително рано, за да изпреварим трафика. Бях изморена, но съзнанието ми работеше, обмисляше и търсеше варианти, с които да споделя на майка си за случващото се между мен и шефа ми. Не можех да крия. Не и от нея. Тя е най-близкият ми човек. Не мога да я лъжа.