She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Oliver Will Be His Punishment♦

Гледната точка на Лейла:
   Болката в сърцето не стихваше. Бях в ужасно състояние. Чувствах се разочарована и предадена. Бях изключително наранена, заради начинът, по който Зейн постъпи с мен. Толкова малко ли значех аз за него? Изобщо ли не бях важна? Не беше помислил за последиците, които можеха да ме достигнат. Онзи ден, в участъка, беше истински кошмар. Опитвах се да бъда силна, но не успявах. Бях съсипана. Как да се преструвам? Понесох разпитите, понесох твърдата и неудобна скамейка в ареста, понесох миризмата, влагата и студа, но когато научих истинската причина, поради която Джак е оттеглил жалбата, целият ми свят се преобърна с главата надолу. Бях благодарна за Оливър, който дойде да ме вземе и всъщност ми отвори очите. Нямах представа откъде бе разбрал за интригите на Зейн и Ариана, но не ме и интересуваше. Достатъчно дълго време ме бяха правили на глупачка. Признавам, че когато разказа всичко това, отначало отказвах да повярвам. Казах си, че е невъзможно. Зейн е прекрасен човек. Никога не би направил подобно нещо. За жалост, съм се лъгала. Месеци наред. Той се оказа най-долното копеле, което изобщо съм познавала. Сещайки се за това, че му отдадох сърцето и тялото си, изтръпвах. Той ме целуваше, докосваше ме, а през цялото време ме е лъгал. Гледал ме е в очите и ме е лъгал. Били сме заедно, докато Ариана е мислела, че той все още е с нея. Вече осъзнах кой ме беше затворил в тоалетната на партито по случай рекламата на Оливър. Ариана. Ревнувала е приятелят си. А, Зейн с цялата си наглост, най-вероятно досещайки се кой е виновника, ме целуна и ми призна любовта си. После, ме заряза. Защо? Отново, защото Ариана се е намесила. Очевидно се е справил с нея и е побързал да отидем на семинара, където отново успя да ме омае с думите си. Подари ми гривната и ме вкара в леглото. Започнахме връзка, в която наистина повярвах. Мислех, че можем да бъдем щастливи, че заедно можем да преодолеем всичко, но съм грешала. Доверих му се, а мръсникът се е подсигурил с мен. Да, беше минало. Не отричам, но това не караше болката от предателството да утихне. Засилваше я. Ами, ако не се беше влюбил в мен? Щеше да продължава да бъде с Ариана. Щяха все още да копаят гроба на Джак и агенцията, а аз все още щях да бъда пионка в жалката им игра. Пешка, която можеше да излезе в удобен за тях момент. Мисълта, че Зейн беше гледал на мен като на шанс да си спаси задника, ме обиждаше най-много. Да, бях негова асистентка, но той дори не е проявявал и капка уважение. Не ме е зачитал изобщо. Всичко е било преструвка.
   Цял месец. Измина месец, откакто посетих полицейския участък и научих нечии болезнени и дълбоко пазени тайни. Прекарвах много време с Оливър, който се беше превърнал в истинска опора за мен. Разбира се, донякъде близостта ми с него беше от инат. Макар и да не бях виждала Зейн от месец, Оливър е и ще бъде неговото наказание. Никога повече няма да бъда негова. Наистина заслужавах честен и почтен мъж, а Оливър се вписваше идеално в тези стандарти. Не бях ходила в агенцията. Поддържах някакъв контакт със Савана, която непрекъснато ми повтаряше, че Джак се разкайва за постъпката и думите си, но отказвах да отида.
   Днес, реших да го направя. Дали бях готова? Не. Не можех да погледна колегите си, които видяха как ме натикват в онзи автомобил със сирените отгоре. Срамувах се. Знаех, че Зейн не е там. Не е стъпвал в агенцията, откакто онзи съдбовен ден настъпи. Аз, от друга страна, смятах, че разполагам със силите да продължа със задачите си. Според информацията на приятелката ми, Джак е затънал в сметки, които не може да оправи. Човекът беше креативен в идеите за рекламите, но сметките не бяха по неговата част. Зейн го нямаше, а аз не можех да оставя любимата си агенция в подобно положение. Преглътнах ужасните спомени и егото си. Отидох. Влязох. Поздравих. Получих извинение от Ханк и погледи, изпълнени със съчувствие от останалите служители. Уверих, че съм добре и че всичко е забравено, когато всъщност не беше.