She Changed Me(BG Fanfiction)

♦New Beginning♦

Гледната точка на Лейла:
   Катастрофата беше забравена. Всички бяха проумели това, че съм добре и непрестанните грижи за мен постепенно изчезнаха. Вече се върнах на работа, приветствана от всичките си приятели, а връзката ми със Зейн вървеше прекрасно. Напоследък забелязвах, че беше особено и необяснимо потаен. Избягваше ме и винаги си намираше извинение, когато отиваше някъде и не желаеше да го придружа. Какво правеше? Нямах представа, но започнах да се съмнявам. Ами, ако имаше друга? Това бяха глупости, защото знаех, че не е възможно. Обичаше ме. Не би ми го причинил. Ако имаше друга в живота си, трябваше да е наясно с това, че все някога ще разбера и няма да искам да го видя повече. Простих онова предателство, но такова не мисля, че ще мога. Доверието беше най-важното в една връзка. Не бих искала Зейн да захвърли моето на боклука. Вярвах му и не задавах въпроси, когато ме помолеше, но започнах да се притеснявам. Всичко това ставаше все по-често и колкото и да не исках, някой ден щях да го проследя. Трябваше да знам дали ми изневерява, или не. Не исках да го правя, защото ако нямаше нищо после щях да се чувствам ужасно, но не можех повече. Исках да знам защо все беше зает и нямаше време за мен.
   Бях решила, че ако днес отново направи нещо подобно, ще го последвам. Естествено, беше забелязал подозренията ми. Изобщо не се появи в агенцията. Бях ядосана. Трябваше сериозно да поговорим. Работният ден приключваше, а той не отговаряше нито на обажданията ми, нито на съобщенията ми. Какво трябваше да си мисля? Изведнъж, екранът на телефона светна. Взех го, очаквайки някакво логично обяснение. За жалост, получих указания.

След два часа ще дойда да те взема от вкъщи. Облечи най-красивата си бяла рокля.

   Това беше всичко. Две кратки изречения, които не ми даваха никаква информация. Въпреки съмненията ми, някакво необичайно вълнение се зароди в стомаха ми. Побързах да събера нещата си. Тръгнах от агенцията по-тръпнеща от всякога. Изненада. Очевидно е приготвял някаква изненада. А, аз помислих, че ми изневерява. Ако го бях последвала, щях да я разваля. Щях да предизвиквам съмнения у него, че му нямам доверие. Това щеше да доведе до нова караница, която, познавайки Зейн, нямаше да завърши красиво.
   Послушах инструкциите и облякох най-красивата бяла рокля, която имах. Белият цвят не преобладаваше в гардероба ми, но разполагах с няколко. Погрижих се за прическата и гримът. Трябваше да са перфектни. Обух обувките, взех чантата и избегнах глупавите намеци, които направи мама, когато видя роклята. Или по-скоро цветът ѝ. Бях развълнувана. Очаквах обаждане или съобщение, но нямаше смисъл, защото видях автомобила му. Излязох от вкъщи и изчаках, докато спре напълно пред вратата. Влязох вътре и забелязах костюмът, който никога досега не бях виждала. Нов ли е? Изглеждаше ослепително красив и елегантен, облечен в него. Не можех да отлепя очите си от мъжа, който имах до себе си.