She Changed Me(BG Fanfiction)

♦"I want to fuck her"♦

Гледната точка на Зейн:
   Лейла беше най-искреното и прекрасно момиче, което познавах. Ангел. Наистина. Трудолюбива, усмихната, подготвяше всичко, когато трябваше, влагайки усилия и желание. Незаменима. Идеална. Невинна. А, аз я направих съучастник в игрите, които разигравах заедно с Ариана. Глупак. Послушах бившата си годеница. С Ариана отдавна взехме решението, че връзката, която бяхме изградили, ще продължи, но годежът… приключи. Размишлявах. Непрекъснато. Отмихме вината си, прехвърляйки я върху Лейла. Ако Джак разбереше истината, ако мръсотиите излязат наяве, асистентката ми, която беше изключително състрадателна, ще понесе последствията. Изтръпвах, когато съзнанието ми пресъздаваше образът на Лейла, затворена, сама, в студената килия, в полицейския участък. Направих непростимото. Но… бях принуден. Аз… аз бих се примирил с последствията, но Ариана – не. Винаги намираше изкупителна жертва. Избра единственият човек, който не заслужаваше това. Какво да направя? Нищо. Случилото се беше непроменимо. А, и защо бях притеснен? Лейла е обикновен служител в агенцията, макар че… имахме специална връзка. Ценях я. Защитавах я. Вярвах в способностите, които притежаваше и знаех, че заслужаваше много по-високо положение в много по-престижна компания. Буквално четеше мислите ми. Беше блестяща. И… и… изключително красива. Признавам. Обожавах роклите ѝ. Всяка беше различна. И имаше собствен характер, който съответстваше на настроението ѝ. Очите ѝ, които подчертаваха ангелската ѝ същност. Начинът, по който оформяше косата си, всичко крещеше „съвършеност”. Помнех, когато се запознахме. Беше притеснена, плаха, уплашена, но усмивката ѝ озари кабинетът ми. По дяволите! Защо мислех за Лейла? Нямаше смисъл. Трябваше да прогоня мислите от съзнанието и умът си. Телефонът, който стоеше на бюрото, ми помогна. Пресегнах се, вземайки го в ръцете си. Погледнах екранът, на който пишеше: Love. Ариана се обаждаше. Нямах желанието да говорим, но трябваше. Вдигнах. Очаквах всичко. Беше непредсказуема. Понякога крещеше, викаше, проклинаше всичко, но… обичах я. Очаквах, че причината за обаждането е поредната грешка, която е допуснала, но сгреших. Всичко беше заради невниманието ми.
   Ариана беше загубила Симънс – клиент, от когото зависеше финансовото състояние на агенцията ѝ. Беше съсипана. Обвиняваше Лейла. Защо? Момичето беше направило всичко, което трябваше. Джак. Джак е виновният. Променил е проектът, спечелвайки Симънс. Предполагах, че напоследък ми нямаше доверие, но прекали. Бях ядосан. Бях изнервен. Бях обиден. Брат? Глупости. Знаеше, че агенцията беше всичко, което исках. Отне я. Исках отмъщение. И… днес… търпението, което проявявах… свърши. Джак Малик ще пострада, заради всичко, което направи. Но… не биваше да забравям и захвърлям стратегиите си. В противен случай, рискувах провал. Мислите ми бяха прекъснати от почукване. Успокоих се, защото нямаше смисъл от привличането на внимание. Беше Лейла. Отново изглеждаше зашеметяващо. Бялото подчертаваше невинността ѝ. Очите ѝ изпъкваха. А, усмивката ѝ беше истинска. Изглеждаше щастлива. Защо? Имаше си приятел? Не. Лейла беше отдадена на финансите и агенцията. Невъзможно.