She Changed Me(BG Fanfiction)

♦"Put your faith in me"♦

Гледната точка на Лейла:
   През последните няколко дни, не  излизах от вкъщи. Нямах желанието и силите, за да го направя. Обясних на мама, че искам да напусна агенцията и тя, както обикновено, ме подкрепи в решението ми. Не можех да продължа да работя, сякаш нищо не е станало и да виждам Зейн всеки ден. Ние отдавна преминахме границата, в която можем да върнем взаимоотношенията си на равнище шеф и асистентка. Завинаги ще се помним като нещо повече, а аз изобщо не исках да си спомням за изживяното с него. Ако го виждам всеки ден, болката никога нямаше да утихне, а съзнанието и сърцето ми никога нямаше да забравят. Трябваше да проявя твърдост и да се отдръпна. Официално исках да приключа всичките си контакти с него. Щях да изтрия номера му, всички спомени в социалните мрежи, щях да залича имейлът му от електронната си поща. Не исках нищо да ми напомня за него. Нов етап в живота не се започваше като си спомняш и живееш в миналото. Трябва да бъдеш силен, за да продължиш напред, сякаш нищо не е било. Ще ми трябва време. Много време. Месеци, може би дори години, но бях упорита и щом исках да забравя и да изтръгна Зейн от себе си, щях да го направя. Независимо колко време щеше да отнеме, той щеше да се превърне в празна страница.
   Мама беше решила да остане вкъщи и да приготви някакви вкусотии, с които се надяваше, че ще успее да поправи настроението ми. Любимите ми неща ме очакваха, но трябваше да отида до магазина, защото захарта беше свършила. Освен това, аз самата исках да си купя няколко неща. Сладолед, купища вредна храна и много газирани напитки. Щях да прекарам дълго време у дома и нямах намерение да се измъчвам още повече с броколи, брюкселско зеле и маруля. Мислех да прекарам дните вкъщи напълно отдадена на почивката, която и без това заслужавах.
   Когато приключих с покупките и успях да избягам от любопитните въпроси на съседите, можех спокойно да продължа по пътя си. Исках отново да се поразходя, въпреки торбите в ръцете си. Какво толкова можеше да се случи? Времето беше мрачно. Небето беше покрито с облаци, от които предстоеше да се излее силен дъжд. Надявах се, че няма да ме завали, но в най-лошия случай щях да се разболея. Вървях, мълчах и размишлявах. Изведнъж, пред погледа ми се изпречи познат автомобил, който изобщо не желаех да виждам повече. Зейн. Какво, по дяволите, правеше в квартала ми? Забеляза ме. Спря и изключи двигателя. Побързах да се обърна и засилих темпото, с което вървях. Трябваше да се прибера. Направя ли го, можех да считам, че съм се спасила от него.