She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Happy End♦

Неутрална гледна точка:
   Събота. Двадесет и седми септември. Гостите пристигаха. Сватбата на Лейла и Зейн беше събитието на есента. Дълго щяха да говорят за него. Медиите бяха подготвени да уловят младоженците във всеки удобен момент. Това беше сватба, за която се говореше от няколко месеца. Всички я очакваха с нетърпение. Особено влюбените. Всички приятели, които извървяха трудния и дълъг път заедно с тях, бяха поканени и щяха да присъстват. Лейла беше изключително притеснена. Майка ѝ и Савана бяха неотлъчно до нея, докато се подготвяше да празника си. Роклята беше дълга, сияйно бяла, с нежна дантела, която я правеше да изглежда още по-невинна. Косата ѝ беше оформена до съвършенство, а гримът подчертаваше красивите ѝ очи. Вълнуваше се. Не можеше да повярва, че беше на път да се омъжи и да се врече във вечност на мъжа, когото бе желала. Мъжът, за когото мислеше, че той никога няма да погледне на нея с други очи.
   Зейн също беше изключително развълнуван. Баща му и брат му бяха при него и му помагаха с приготовленията. За първи път, щеше да се запознае с бащата на Лейла и това го плашеше до смърт. Притесняваше се, че може да избухне неразбирателство между него и майка ѝ, които да съсипят сватбата. Въпреки това, знаеше, че всичко ще бъде перфектно. С Лейла бяха положили много усилия, за да направят сватбата на мечтите си. Всичко беше готово, а гостите бяха заели местата си. Зейн беше влюбен в мисълта, че след броени минути, Лейла вече щеше да носи неговата фамилия. Сякаш това го караше да я обича още повече. Ако това изобщо беше възможно. Двамата бяха планували и перфектния си меден месец. Трудно избраха дестинацията, защото Париж им се струваше прекалено банален. От друга страна, нямаха желание и да посетят някои острови като Хавай, Малдиви и Бахами. Решиха да отидат на околосветско пътешествие с кораб. Щеше да продължи цял месец. Двамата нямаха търпение, защото щяха да бъдат сами, на средата на океана. На място, на което за жалост, телефоните щяха да имат обхват. Повече от всичко искаха да бъдат необезпокоявани по време на почивката си, но нямаше да се измъкнат от майките, бащите и братята. Трябваше да поддържат някаква минимална връзка с тях.
   Когато церемонията най-сетне започна, Зейн беше очарован от красотата на своята бъдеща съпруга. Влюби се в роклята ѝ, макар че вече нямаше търпение да я съблече. Бащата на Лейла я съпроводи до олтара и когато му се усмихна, Зейн знаеше, че има неговото одобрение. Лейла беше негова. И щеше да я пази като очите си.
   Двамата си казаха „Да” и това постави началото на новия им съвместен живот. Целунаха се. И двамата благодариха за това, че имаха другия до себе си. Получиха своят щастлив край. Точно като в приказките. Тяхната история тепърва започваше и двамата нямаха търпение да разберат какво ги очакваше. Може би щастливи моменти и много деца?

Благодаря на всички, които следиха историята!❤
Весело посрещане на 2020!