She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Double Lost♦

Гледната точка на Зейн:

- Ти си виновна! – извиках, нахлувайки в кабинета на Ариана. Стресна се. Не очакваше пристигането ми. Пристигнах за няколко минути. Бях ядосан. Притеснен. Изнервен. Нямах настроение за интриги и увъртания.
- Да. – усмихна се. – Признавам. Е, хареса ли гледката? Лейла сигурно се е разплакала, когато са ѝ сложили белезниците, нали?
- Млъкни, Ариана! Млъкни! Защо!? Защо правиш подобни глупости? Остави ме. Никога повече няма да се съберем. Никога. Приеми го и продължи напред.
- И да го направя, няма никакъв смисъл. Джак мисли, че Лейла ми е изпратила имейлите. Ще остане задълго в затвора, а ние двамата можем да продължим с плановете си.
- Не искам! – ударих с юмрук по бюрото. – Ще разкажа всичко на Джак. Лейла ще излезе от затвора още днес.
- Добре, но когато и тя научи истината, дали ще иска да те погледне? Не мисля. Спести си излишното правене на глупак и се върни при мен. Заедно ще довършим започнатото.
- Ти наистина имаш някакви психически проблеми, Ариана. Край. Не разбираш ли? Край! Приключихме. Излез от живота ми веднъж завинаги. Не те искам. Добрите ми чувства към теб свършиха. Не усещам нищо друго, освен гняв и омраза. Както към теб, така и към себе си. Ти си минало за мен. Не искам изобщо да те виждам. Дойдох, за да ти го изясня. Стой далеч от мен и от хората, които са важни за мен, защото кълна ти се, ще те накарам да съжаляваш.

   Излязох от агенцията ѝ, която беше в другият край на Чикаго. Отново се настаних на шофьорското място. Потеглих към нашата агенция. Предстоеше ми труден разговор с брат ми. Трябваше да му призная и да очаквам последиците от действията си. Джак беше сложен характер. Ненавиждаше лъжите и презираше предателството. Не бях изненадан, че иска да осъди Лейла, но сега ще има възможността да осъди истинския виновник за финансовите ни загуби. Мен. Колкото и да се опитвах да се подготвя, никога нямаше да бъда достатъчно готов за предстоящото. Имах чувството, че докато стигна до кабинета му, времето беше спряло. Стрелките на часовника сякаш бяха замръзнали. Целият ден беше изключително странен. Правех всичко механично. От Ариана при Джак. А, после в участъка, за да измъкна Лейла и да моля за прошка.

- Джак, може ли да поговорим? – попитах, влизайки и затваряйки вратата.
- Разбира се. Знам, че ти е тежко, но Лейла…
- Лейла не е виновна за имейлите. – казах, а той се засмя.
- Зейн, какви ги говориш, за Бога? Видях доказателствата. Не ми казвай, че си повярвал на лъжите ѝ?
- Всъщност… тя и ти… повярвахте на моите. – казах, а усмивката се стопи от лицето на Джак.
- Какво? Какво ти става? Добре ли си? Що за глупости говориш? – попита. Знаех, че изобщо не го е очаквал. Не ме е подозирал. След миг щеше да понесе тежък удар.
- Виж, когато татко ме принуди да се разделя с Ариана, аз… не го направих. Продължихме да излизаме. Бях много ядосан. На татко. Заради това, че ми пречеше да бъда с жената, която тогава обичах. Когато ми съобщи, че ще заминава, се зарадвах. Агенцията щеше да остане в моите ръце, а аз щях да върна Ариана тук, за да работим заедно. Щяхме да се оженим и да управляваме заедно, против желанието на татко.
- Зейн, не ми казвай, че… - виждах учудването и разочарованието, което започваше да се прокрадва в погледа на Джак. Избегнах очите му. Не можех да го погледна, докато разказвах всичко това. Докато изваждах тази мръсна част от миналото си пред него.
- Да. Когато ти пое управлението, бях бесен и разочарован. Чух, когато татко ти каза, че нямам креативност и няма да мога да се справя. Чашата на търпението ми преля. Говорих с Ариана. Започнах да… - поех си дълбоко дъх преди да продължа. – Започнах да ѝ изпращам клиентите ни, казвайки ѝ как да ги привлече. Изпращах ѝ цялата информация. Бюджетите, проектите, всичко. Един ден, Ариана предложи да се застраховаме. В случай, че ни разкриеш, щеше да пострада Лейла, защото изпращах на Ариана всичко от нейната електронна поща. Тези листи… - посочих „доказателствата”. – Те са от пощата на Лейла, но аз съм ги изпратил. Всичките. Не стигаше това, но и я излъгах. Накарах я да отиде и да снима проекта, който подготвяхте със Савана. А, после отидох и го дадох на Ариана. Лейла е невинна. Нямаше представа за нищо. Ако някой трябва да лежи в затвора, това съм аз. – завърших изказването си, събирайки смелост да погледна към брат си. Изглеждаше разочарован, наистина. Очаквах, че ще избухне всеки момент и ще ме навика, но не го направи.
- Зейн… какво си направил, братле? – попита. – Заради теб, изпратих невинно момиче в затвора!
- Знам. Оттегли жалбата срещу нея. Подай я срещу мен. Ще си понеса последствията.
- Виж, шокиран съм. Наистина. Знаеш, че мразя предателството и лъжите, а ти си завлякъл всички ни именно в такива неща. Ядосан съм. Разочарован. Искам да те убия, но си мой брат. Дали ще ти простя? Не знам. Изобщо ще мога ли? И това не знам. Но… няма да подам жалба срещу теб, защото все пак си мое семейство. Съжалявам, че си се почувствал така. Това те е подтикнало към отмъщението, но Лейла… Защо си въвлякъл Лейла в това? Не я ли обичаш?
- Обичам я. Обичам я страшно много, но тогава… тя беше просто асистентка.
- Разбрах. – каза Джак и ме погледна. – Ще звънна в участъка. Отиди и я прибери. Надявам се, че поне тя ще успее да ти прости, когато научи.
- Съмнявам се.
- И имаш пълното основание за това. А, сега изчезвай. И не идвай на работа за известно време. Всъщност, не се появявай пред очите ми. Имам нужда от време, за да осмисля случващото се. Колкото до Ариана, аз ще се справя с нея.
- Съжалявам, Джак. Наистина. Бях гневен и жаждата за власт ме беше заслепила. Никога не съм искал ти или някой друг да пострада. Надявам се, че все някога ще успееш да ми простиш.