She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Next to Her♦

Гледната точка на Лейла:
   Катастрофата се случи напълно внезапно и дори не разбрах кога бях загубила контрол над автомобила. Преди да проумея случващото се, бях излязла от пътя. Имах голям късмет. Наистина. Можеше да пострадам много по-тежко. Карах с осемдесет километра в час, което беше нормално за Чикаго, но когато се врязах в онова дърво, нещата можеше да загрубеят. От предния капак започна да се издига гъст дим. Бях ударила главата си в таблото, но за щастие, бях в съзнание. Ръцете ми трепереха, заради страха от преживяното. Някак си успях да разкопчая предпазния колан, който спаси живота ми. Измъкнах се от разбитата кола и се отдалечих на възможно по-голямо разстояние. Няколко от минувачите бяха спрели и извикаха полиция и линейка. Уверявах ги, че съм добре и няма нужда, но те настояваха. Доведоха ме в болницата, където помолих да не се обаждат на никого, защото наистина бях добре и нямаше нужда да тревожим, когото и да било излишно. Отново не ме послушаха. За щастие, се бяха обадили на Зейн. Ако бяха звъннали на мама, нямаше да успея да имам и минута спокойствие.
   Когато пристигна в стаята ми, видях притеснението и загрижеността в погледа му. Видях, че беше изплашен. Притесняваше се. Виждах болката и яростта и се убедих в истинските му чувства. Обичаше ме. Зейн наистина ме обичаше и искрено съжаляваше за стореното. Всички правим грешки. Важното е да се научим да прощаваме. Беше ме използвал, вярно е. Беше се подсигурил с мен, но това е било преди. Знаех, че сега изобщо не би позволил подобно нещо. Освен това, Ариана е имала голям пръст в това. Тя е дала идеята. Зейн е отказал, но тя е продължила да настоява. Мисълта, че той не е искал да го прави, ми носеше някаква утеха. Реших, че заслужава да му дам втори шанс. Аз самата исках да дам втори шанс на сърцето си, за да може да обича отново. Биеше само за него. Никой друг не можеше да заеме неговото място. Никой. Нямаше смисъл да продължаваме и да се измъчваме. Бяхме преживели достатъчно. Простих му. А, когато ме целуна, знаех, че съм взела най-правилното решение. Всичко, което усетих в онзи миг, беше изключително. Правилно казват, че след дълга раздяла е по-сладко.
   Опитвах да убедя Зейн, че съм напълно здрава и нямам нужда от допълнителни грижи, но той настояваше. Заведе ме вкъщи, поговори с майка ми, успя да я успокои, а през последните дни, изобщо не се отделяше от мен. Сякаш имах личен иконом. Каквото и когато и да поискам, винаги го получавах. Казвах му, че ме глези прекалено много, но той изобщо не обръщаше внимание. Сякаш това му харесваше. Беше толкова грижовен и внимателен, че усещах как се влюбвам още по-силно в него.