She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Panic Attack♦

Гледната точка на Зейн:
   Върнах се в агенцията. С Джак оправихме отношенията си и вярвах, че можех да продължа с работата си. Харесваше ми и бях изключително щастлив, когато се затворих в кабинета си и се зарових измежду всичките документи, които бяха струпани върху бюрото ми. Работата имаше друго основно предимство. Лейла все още беше асистентка на финансовия директор, което в известна степен ми позволяваше да я виждам. Не можех да се доближа до нея, но да я виждам всеки ден, усмихната и здрава, ми беше повече от достатъчно. Наблюдавах я, надявайки се, че не ме забелязва. Исках да си я върна повече от всичко, но Савана ме посъветва да не бързам. Трябваше да планирам добра стратегия, защото появата на Оливър отново на сцената, можеше да провали всичко. Двамата прекарваха прекалено много време заедно и въпреки това, че Лейла ми беше казала, че не са заедно, не можех да спра с ревността си. Чувството да гледаш тази, която обичаш с друг е ужасно. Да си толкова близо до нея, но и толкова далеч едновременно, беше смазващо. Да я гледаш в очите, да разговаряш с нея, но да не можеш да я докоснеш, да ѝ кажеш колко много я обичаш, болеше най-много от всичко. В най-скоро време трябваше да разговарям с Оливър. Трябваше да му обясня ситуацията. Лейла не го обичаше, така че по-добре да престане с усилията си. Бяха напразни и напълно безполезни. Глупакът беше наистина отчаян, защото дори ѝ беше подарил автомобил. Лейла намираше това за невинен жест на тяхното приятелство, но аз виждах опитът му да се сближи с нея. Нямаше да го позволя. Нямаше да отнеме Лейла от мен. Изключено е. Имах нужда да разчистя сметките си с него, а след това да си върна момичето. Уморих се от това да съм страничен наблюдател на техните сладки разговори. Исках да стоя до Лейла и да държа ръката ѝ. Исках всички да знаят, че е моя и нямам намерение да я отстъпвам на друг. Оливър трябваше да си набие това в главата, защото с всеки изминал ден, търпените ми се стопяваше. Чашата се пълнеше и скоро щеше да прелее. А, ако това се случи, няма да бъда нито добър, нито случката ще завърши красиво. Опитвах се да се владея само и единствено заради Лейла. Не исках да ме вижда в светлина на човек, който употребява насилие, но приятелчето ѝ сякаш нарочно ме предизвикваше.
   Днес, предусещах, че беше щастливият ми ден. Сутринта започна прекрасно. Времето беше още по-прекрасно, а господин Оливър сам, абсолютно сам се появи в кабинета ми. Бяхме приключили работата по реклата му. Защо продължаваше да се навърта наоколо? Наистина щях да откача. Не можех да намеря решение и да се спася от него. Всичко в него ме дразнеше. Никога не съм и няма да мога да разговарям спокойно с него.