She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Too Late to Say "Sorry"♦

Гледната точка на Зейн:
   Изминаха тридесет дни, откакто се задушавах вкъщи. Бях съсипан. От предишното ми аз не беше останало и помен. Промених се. Изключително много. Тези дни, прекарани в самота и изолация от всички и всичко, ми подействаха изморително, но и ободрително. Събудих се от съня, в който живеех, огледах се наоколо и видях, че не съм единствен на този свят. Имаше и други хора, които също имаха чувства. Не биваше да ги наранявам, за да спечеля. Прекарвах времето си в размисли. Мислех за Лейла. Най-вече за Лейла. Мислех и за брат си. Разочарованото му изражение отказваше да излезе от главата ми. Изобщо не бях говорил с него. Не бях говорил с никого. Излизах само на пазар преди да се изолирам отново. Знаех, че в агенцията всички бяха наясно с деянията ми. Интригите, лъжите, Ариана, болката, която причиних на най-важните за мен хора, всички служители знаеха и сигурно непрекъснато ме обсъждаха. Изобщо не им липсвам, знам го. На кого би му липсвал мрачния и вечно начумерен шеф, който накрая се е оказал егоистичен и долен лъжец, заблудил цяла компания? Чувствах се виновен за щетите, които нанесох. Нямах представа какво прави Лейла. Не я бях виждал. Страхувах се, че ако я доближа, отново ще ѝ напомня за страданието, което понесе заради мен. Отчаяно се нуждаех от нея. Нуждаех се само от пет минути. Не беше нужно да говорим. Нямаше да се оправдавам или да моля за прошка, защото знаех, че ще бъде безсмислено. Исках само да я погледам. Нищо повече. Липсваше ми. Наистина ми липсваше. Прекарвах нощите в компанията на алкохола, а дните спях, заради силното главоболие и системната умора. Всичко в мен беше различно. И то не само отвътре. Дрехите ми непрекъснато миришеха на примес от водка, ром и уиски. Преди няколко дни, бях наминал покрай фризьора, който също знаеше за случилото се. Всички в Чикаго бяха научили. Новината беше разпространена във всички вестници и списания. Бях се подстригал. По-дългата коса ми беше омръзнала. Не се бях докосвал до гардероба, където стояха костюмите ми. Стояха непокътнати от месец. Носих предимно дрехи, с които ходех на фитнес. Все пак, стоях си само у дома. Вече се съмнявах, че изобщо ще успея да си намеря работа в САЩ. Джак очевидно не ми беше простил, но и аз не настоявах. Съжалявах само за работата си в агенцията. Знам колко е трудно без финансов директор и се надявам, че брат ми бързо е наел най-подходящият кандидат. Всички бавно започнаха да подреждат животите си след като бях преминал през тях като ураган.
   И моят живот продължаваше. Всяка сутрин, всяка вечер, еднообразие. И днес, денят не правеше изключение. Е, или поне мислех така, докато телефонът ми не звънна. Видях името на Савана, изписано на екрана и за миг помислих, че нещо лошо се е случило с брат ми. Изтръпнах, когато приех обаждането и допрях устройството до ухото си.