She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Dreams Turns Into a Nightmare♦

Гледната точка на Лейла:
   През последните няколко седмици буквално живеех в Раят. Всичко се подреждаше. И то по начинът, по който исках и трябваше. Майка ми се беше успокоила и беше решила да се запознае със Зейн. Уговорихме вечеря, на която присъстваха и Джак и Савана, защото имах нужда от подкрепа и помощ, ако нещата потръгнат в погрешната посока. За щастие, всичко премина повече от перфектно. Джак ни оказа огромно съдействие, убеждавайки майка ми, че Зейн наистина е сериозен и няма да ме нарани. Подкрепи ни. Мама нямаше избор, освен да се примири. Виждах, че ѝ е трудно да повярва на това, че пораствам и вече имам някого до себе си, но знаех, че вътрешно се радва. Не го показваше, но се радваше за мен и ценеше щастието ми. Бях благодарна за това, че вечерта беше преминала без инциденти. Искрено се надявах за това и се радвам, че се получи. В агенцията всичко вървеше още по-добре. Клиентите се трупаха, а служителите, които в началото ни запяха учудено, вече бяха свикнали. Изминаха три седмици, но всички знаеха за нас. И без това, преди също прекарвах доста време при Зейн. Нямаха нищо против връзката ни и дори мислеха, че сме хубава двойка. Донякъде помогнахме и на Джак и Савана. Всички клюки, които се разнасяха наоколо престанаха. Отново се превърнахме в екип, изпълнен с хармония, а това се отразяваше върху работата ни. Трупахме клиенти, а това все повече увеличаваше бюджета ни. Връзката ни със Зейн продължаваше да процъфтява. Бях на седмото небе от щастие, защото именно той ме правеше щастлива. Обожавах да прекарвам свободното си време с него. Бяхме неразделни, стига да имахме възможност. Бях опознала и Джак по-добре. Той също се оказа прекрасен човек. Истински джентълмен. Не се учудвам, че Савана беше влюбена до полуда в него. Няколко пъти бяхме излезли на двойна среща. Разбира се, това не остана скрито от журналистите, които следваха двамата братя. Всички бяха потресени от това да ме видят до Зейн, при положение, че до преди известно време ме спрягаха за приятелка на Оливър. За щастие, всяко чудо и всяка новина беше за три дни. Всичко утихна бързо, но в квартала ни, все още бях момичето, което излиза с шефа си. Някои завиждаха, други ме упрекваха, но не ми пукаше. Стараех се да не обръщам внимание на празните приказки.
   Беше съвсем обикновен ден в агенцията. Служителите работеха, аз – също. Правех отчетите за изминалия месец. Печелихме изключително приемливо, което улесняваше задачите ми. Бях сигурна, че успехът не може да бъде помрачен. Вярвахме в себе си, в работата си и клиентите забелязваха именно това качество. Оценяваха го. Бях се заела с документ, съдържащ изискванията на последния клиент, когато на вратата се почука. Човекът от другата страна получи разрешението ми и влезе. Беше Джак. Изглеждаше напрегнат, притеснен, изнервен, ядосан. Все състояния, в които никога не го бях виждала. Особено, през последните седмици.