She Changed Me(BG Fanfiction)

♦One Magical Night♦

Гледната точка на Лейла:
   Имах усещането, че след ужасната буря, която се беше извила в живота ми, слънцето беше изгряло, връщайки надеждата обратно. Когато се събудих тази сутрин, бях изключително щастлива. Първоначално помислих, че случилото се снощи беше сън, но когато погледнах към красивата гривна, която висеше около китката ми, осъзнах, че всичко е една прекрасна реалност. Усмивката отново не слизаше от лицето ми и искрено се надявах, че този път ще се задържи там по-дълго. Имах нужда от това. Исках го. Зейн определено значеше много за мен. Обичах го, макар че тези важни думи все още не бяха изговорени, нито от мен, нито от него. Дълбоко в душата си знаех, че все някога ще събера смелост и ще му разкажа. Ще му споделя това, че го обичам от много време. Мисля, че той вече знаеше това, но щях да си призная. Имах нужда да го погледна в очите и да му заявя любовта си, която никога нямаше да свърши. Сякаш живеех в постоянна и красива приказка, която ме караше да се нося на седмото небе от щастие. До преди седмици бяхме шеф и неговата асистентка, а сега сме много повече от това, а инициалите ни са преплетени и блестят върху ръката ми. Влюбих се и в гривната. Беше изключително нежна. Харесвах именно такива бижута и очевидно Зейн беше забелязал това дори и като мой началник. Бях благодарна за жеста и го оценявах, но все още не можех да свикна с тежестта върху китката си. Гривната беше скъпа. Личеше си. Последното, което исках беше Зейн да харчи излишни пари за мен, когато агенцията не е в особено блестящо положение. И въпреки това, сега, когато бяхме заедно, знаех, че ще намерим някакъв изход заедно. Вече бях до него и не се налагаше да се справя с психическата натовареност, заради финансите, съвсем сам. Винаги го подкрепях в решенията му, защото му имах доверие и сега нямаше да е по-различно.
   Радвах се, че се събудих по-рано и успях да се приготвя, защото в девет, на вратата се почука. Беше Зейн. Отворих, получих целувка, която отново замая главата ми и двамата се отправихме към ресторанта, където ни очакваше обилна закуска. Хубавите новини продължаваха да се трупат. Организаторът на семинара изпитваше технически проблеми, което отложи мероприятието с един ден, който ние можехме да прекараме заедно. Бях благодарна, че бях взела всичко, което можеше да ми потрябва. От по-топли дрехи, заради силните и внезапни ветрове в и около Чикаго до бански, заради басейните. Зейн предложи именно да посетим басейна. Съгласих се мигновено. Обичах водата и обичах плуването. Лятото беше любимият ми сезон, защото отпуските в агенцията бяха дълги, а плажовете в Калифорния – очарователни. Разбира се, заради покровителствената си майка, взимах и нея със себе си.
   Басейнът беше огромен, а слънцето грееше, както в душата ми. Ярко и силно, повишавайки градусите. Признавам, че мисълта, че ще трябва да свалим дрехите, ме тревожеше, но и изпитвах необяснимо вълнение в стомаха си. Срамувах се, защото въпреки посоката, в която бяха поели отношенията ни, все още имах усещането, че разговарям с шефа си. Всички мислеха, че съм само асистентка, така че ще е много странно, ако разберат, че има нещо повече между нас. Трябва да призная, че когато Зейн издърпа тениската си от тялото, очите ми се залепиха върху него, заради гледката, която имах пред себе си. Татуировки. Много. Господи… това беше детайл, за който нямах представа. Винаги го бях виждала с риза и костюм. Нямах идея, че красивото му тяло беше изрисувано с черно мастило, което подсилваше мистерията около него. Въпреки внезапната горещина, която ме обля, отказах да вляза в хладката вода. Причината беше, че исках да го наблюдавам. Следях всяко негово движение. Направи няколко дължини на басейна, привличайки вниманието на прекалено много момичета. А, когато излезе и капчиците вода се стичаха по кожата му, всички онемяха. Момичетата извадиха телефоните си, готови да го снимат сякаш беше някоя знаменитост или животно в зоопарка. Какво? Не бяха ли виждали красив, полугол мъж? Очевидно не. Държаха се като влюбени тийнейджърки, чиито хормони не могат да намерят мястото си. Изправих се от шезлонга, взех хавлията и побързах да покрия Зейн с нея. Той се засмя, когато го увих като малко дете. Не ме интересуваше, че се смееше. Исках да го предпазя от хиените, които щяха да го наобиколят, ако останеше в този вид.