She Changed Me(BG Fanfiction)

♦The Furious Fiancée♦

Гледната точка на Зейн:
   Бях полудял. Не знаех какво ми ставаше, но знаех, че исках само Лейла за себе си. Не исках да я деля с никого. Нещо се беше променило. От няколко седмици отношенията ни бяха поели в съвсем друга посока. Бяхме много близки, а аз започнах да гледам на нея по различен начин. Винаги съм я смятал за привлекателна, но напоследък изглеждаше много по-красива в очите ми. Появата на Оливър допълнително нажежи обстановката като ми показа, че чувствата, които изпитвам не са обикновени. Ревнувах от него и когато най-накрая успях да призная пред себе си, всичко се получи много по-лесно. Връзката ми с Ариана беше изстинала. Отдавна бяхме приключили, но бях погълнат от пъклените си планове, за да приема фактите. Вече бяхме само бизнес партньори. Искрата, тръпката, нищо от това не съществуваше. Всичко, което изпитвах към Ариана се беше изпарило във въздуха и се беше възобновило, когато Лейла отвърна на целувката ми снощи. Бях притеснен, заради случилият се инцидент на партито снощи, но не мога да кажа, че бях изненадан. Знаех, че именно Ариана стоеше зад това. Забелязвах погледите ѝ през цялата вечер. Ревнуваше, защото ме виждаше с Лейла. Не ѝ обърнах никакво внимание, защото бях прекалено зает да се опитвам да попреча на разговорите между Оливър и Лейла. И когато за миг ги загубих от поглед, започнах да усещам ревността, която отново се надигаше в тялото ми. Тогава вече бях напълно убеден, че тази игра на криеница нямаше да продължи още дълго. Или щях да се побъркам, или щях да я загубя, заради този автомонтьор или какъвто беше там. Трябваше да рискувам. Направих го и признавам, че бях учуден, когато разбрах, че всичко е споделено. Винаги съм виждал нещо различно в погледа на Лейла, но признавам, че изобщо не бях обмислил варианта, в който тя може да ме харесва като нещо повече от неин шеф. Знам, че закъснях, че си отворих очите прекалено късно, че се случи изключително внезапно, но знам, че съм сериозен в намеренията си. Лейла беше всичко, което някога бях търсел в жена. Ариана притежаваше същото преди да се превърне в амбициозна бизнес дама, която е жадна за власт и пари. Връзката ни с нея беше неспасяема, но за щастие успях да прогледна и да видя, че имам истинско съкровище пред себе си.
   Не спирах да превъртам моментите ни с Лейла в автомобила ми, пред дома ѝ. Исках да запечатам образа в съзнанието си, да запомня вкусът, който устните ѝ притежаваха. Бях изключително щастлив, когато се събудих днес. Имах чувството, че мога да свърша всичката работа на света, знаейки, че ще я видя и тя ще бъде там. Бях готов да раздам отпуски на всички служители само и само да мога да прекарам малко повече време с нея. Да, вярно, е че се опознахме, докато и двамата мислехме, че сме все още шеф и асистентка, но сега всичко трябва да се развие на различно и по-високо ниво.
   Когато пристигнах в агенцията, Лейла вече беше на бюрото си. Нямах търпение да я повикам в кабинета си, макар и за нещо глупаво, за да мога да я целуна отново. Днес отново ме срази с красотата си. Русата коса се спускаше по гърба ѝ, а роклята, която беше много по-къса от обикновено, си играеше със съзнанието ми. Сега, когато бяхме заедно, мисълта, че я имам в леглото си, не спираше да ме преследва. И все пак, Лейла не беше някое момиче от дискотеката, с което да прекараш нощта. Беше много по-специална и заслужаваше най-доброто. Можех да ѝ го дам и щях да го направя.
   За жалост, щастието ми беше помрачено, когато миналото започна да ме преследва. Ариана се появи като буреносен облак в агенцията и нахлу в кабинета ми. Вратата се затвори с трясък, а аз се изправих, готов да се изправя лице в лице с нея и да отстоявам избора си, че я напускам и продължавам напред. Отговорите ми бяха планирани, защото предполагах, че все някога ще проведем този разговор и знаех какво ще иска да узнае. Не предполагах, че ще е толкова скоро и то в агенцията. Ако някой чуеше, можеше да пострадаме. Щяхме да загазим, ако тя не се научи да овладява гневът и емоциите си.