She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Hot and Cold♦

Гледната точка на Зейн:
   Времето изминаваше. Работата се трупаше. Агенцията се оглушаваше от виковете на служителите, които сякаш бяха изгубени. Ситуацията се влошаваше. Джак беше изчезнал. Савана нямаше представа за местоположението му. Лейла… Закъсняваше. Правеше го нарочно. Случилото се, провалената вечеря, сигурно я измъчваше. Нараних я. Осъзнавах грешката си. Обещах, а обещанието остана неизпълнено. Плачеше. Измислих глупаво оправдание, защото в действителност, колкото и да опитвах да обясня на Ариана, че бизнесът е всичко, не успях. Останахме вкъщи. Когато Лейла звънна, Ариана веднага се намръщи. Държах се студено, високомерно, долавяйки сълзите ѝ. Подиграх се с момичето. Нейното оправдание беше скалъпено по-бързо от моето. И звучеше правдоподобно. Не повярвах, разбира се. Дочувах провеждащите се разговори в ресторанта, подрънкването на приборите и музиката, която обикновено пускаха. Опитът на Лейла да излъже беше безуспешен. Почувствах се отвратително. Никога не закъснявах. Лейла знаеше това. Сигурно е останала изненадана, защото винаги спазвах уговорките и обещанията си. Вярно, всички бяха свързани с агенцията, но нямаше огромна разлика. Обичах точността. Беше ценно качество, което Лейла определено притежаваше. Съжалявах. Наистина. Отчаяно копнеех за възможността, когато да погледна в очите ѝ, казвайки „извинявай”. Ще приеме ли извиненията? Нямам представа. Бях длъжен да опитам, да направя именно това, а решението за прошка остава нейно.
   Проблемът беше, че Лейла упорито отказваше да пристигне. Кабинетът ми ставаше ужасно тесен, а кислородът сякаш се изпаряваше. Прозорецът беше отворен. Беше горещо. Заради лятото, или защото можеше да изгубя най-добрият си служител? Разхождах се наоколо, обикалях агенцията, а всички забелязваха странното ми поведение. Непрекъснато отивах до стъклените входни врати, мислейки, че Лейла евентуално идваше, но грешах. Останах единствено с надеждата. Ядосах се, защото исках да говорим, но Лейла ми връзваше ръцете. Отчаянието превземаше съзнанието ми. Тогава… очите ми попаднаха върху силуета ѝ. Идваше. Усмихната, спокойна, напълно владееща се. За момент, бях омагьосан. Прекрасният тоалет, който беше избрала, отново създаваше фантазии в главата ми. Необходими, неприлични, излишни фантазии. Лилавото, което беше преобладаващият цвят, стоеше прекрасно върху фигурата ѝ, подчертавайки извивките ѝ. По дяволите! Отърсих се от вредните мисли, насочвайки цялото си внимание в нейната посока. Изведнъж, Лейла се беше срутила върху твърдия и студен цимент. Нарани се. Видях болката, която премина в погледа ѝ. Жорж. Нещастник! Блъсна момичето. Предложи помощ. Оказа се много загрижен. Оглеждаше я. Използваше възможността. Ядосах се. Излязох гневно от агенцията. С бързи и уверени крачки. Стигнах местопроизшествието. Изгледах Жорж гневно. Веднага махна ръката си, която се намираше на коляното ѝ. Трудно се сдържах. Исках да… Нямаше значение. Лейла беше асистентката ми. Ако имаше проблем, винаги бях насреща, за да помогна. Наведох се, повдигнах я, взимайки я в ръцете си. Признавам, че относно електричеството, което премина през тялото ми, определено нямах обяснение. Лейла остана учудена от действията ми. Всички ни гледаха. Пукаше ли ми? Не.