You Broke My Heart

Пролог

(Преди четири години)
Мелъди
Чаках Камерън да се прибере. Не знам какво му става напоследък. Държи адски странно и когато се опитам да говоря с него ме игнорира или излиза от стаята. Надявам се, че това е времена криза в нашата връзка и скоро всичко ще е както преди. Все пак сме заедно от пет години и не вярвам, че един проблем ще развали връзката ни. Ние се обичаме, а и той е първата ми любов с него съм откакто бях на 17, беше и първото ми гадже. Но преди не се държеше, както сега. Преди се грижеше за мен прекарахме време заедно, водеше ме на вечери и всякакви романтични глупости, които обожавах да прави. Всяка сутрин ми правеше закуска и постоянно ми подаряваше цветя и подаръци и всеки ден ми казваше, че ме обича, чувствах се, като в приказка, беше толкова грижовен и мил. Но разбира се, не го обичам само, заради нещата които правеше, а заради това, че ми доказа, че наистина ме обича и че ми доказа, че истинската любов съществува. А, сега ме игнорира, не иска да говори с мен. Постоянно се караме и след всеки скандал излиза и се прибира чак късно вечерта или на сутринта. Както днес вече е почти  четири часа сутринта, а него го няма. Рядко се случва да закъснява толкова. Започвам да се притеснявам, ами ако нещо му се е случило? Звънях му, но телефона му, както винаги е изключен.
Когато чух входната врата, веднага се успокоих, защото най-после се прибра. Дано поне сега е склонен да поговорим, ако не е пиян.
-Камерън?. - казах и той ме погледна за момент, но ме игнорира.
-Къде беше? Много се притесних, защо не си вдигаш телефона? - попитах
-Ще млъкнеш ли?! Писна ми всеки път да ми мрънкаш!
-Аз не ти мрънкам, просто се бях притеснила, защото за пореден път не ми каза, че излизаш.
-Според теб, защо излизам без да ти казвам? Защото не искам да слушам тъпите въпроси.
-Така ли се говори на момичето, което обичаш? - попитах и той се обърна към мен.
-Аз не виждам такова момиче.
-Моля?
-Съжалявам, че трябва да ти кажа по този начин, но аз вече не те обичам. Всъщност престанах да те обичам отдавна. - каза Камерън сякаш току-що не беше казал, че не ме обича.
-Какво? Ти чуваш ли се какво ми казваш? - попитах и се надявах всичко това да е една шега, която да приключи скоро.
-Не исках да ти го казвам, защото знаех, че ще се разтроиш.
-Да се разтроя?! Ти, ти току-що разби сърцето ми с това твое признание! Осъзнаваш ли?
-Да и спри да викаш.
-На теб наистина не ти пука? - попитах и няколко сълзи се спуснаха по лицето ми, но това не трогна особено.
-Всъщност не. Вече не чувствам нищо към теб и искам да това да приключи колкото се може по-скоро.
-Искаш да се разделим? - попитах и избърсах сълзите, но след дълго бяха замени с нови.
-Да. Колко по ясно да ти го кажа?
-Да не е заради друга? - попитах и се надявах да няма друга жена.
-Ако трябва да съм честен да. Има друга, но от какво значение е вече?
-Ти си ми изневерил? - попитах и ми се искаше да не го бях питала, защото ако преди малко беше разбил сърцето, то сега го унищожи.
-Мелъди. Мисля, че няма смисъл да продължаме този разговор. Не искам да ставам груб, но мисля, че ще е най-добре да се изнесеш.
-Ти...ти не може да си толкова жесток.
-Съжалявам. - каза той, но много добре знаех, че не е искрен.
-Не аз съжалявам, че позволих да се влюбя в такъв без сърдечен човек! - извиках и се качих в стаята си да си събера багажа. Не мога да повярвам, че това ми се случва! Напъхах дрехите си в куфара, защото исках да се махна оттук, колкото се може по-бързо, за да не преча да господина да се наслаждава на новата си любов. Но преди да си тръгна оставих всичко, което той ми беше подарил. Златната гривна, която ми беше подарил втората ни годишнина, огърлицата, която ми беше подарил, когато бяхме в Париж миналата година и всички останали неща бяха оставени на нощното шкафче в вече неговата спалня. Не искам да имам нищо общо с един предател. Който ме беше заменил с някакво евтино момиче от бара, но това е негов избор. И ми го каза в очите, дори без да му пука за чувствата ми. Сякаш това долу не беше човека, в който бях в продължение на четири години.
-Мелъди. - чух да казва, когато видях, че все още е долу. Какво иска да гледа как си тръгвам ли?
-Вече каза всичко, което искаше да ми споделиш. - промърморих и му подадох ключовете от вече неговия дом.
-Ако искаш ги задържи.
-За какво са ми. Дай ги на приятелката си.
-Съжалявам.
-Ти не съжаляваш!
-Да не усложняваме нещата с излишни драми.
-Прав си, но искам да ти кажа нещо. Запомни, че никой няма да те обича така...както аз обичах теб, защото не оценяваш това, което имаш. - беше последното, което казах преди да напусна домът, в който живях до преди няколко часа. Но това вече не е моят дом. В който живеех с човека, който си мислих, че ме обича.
Той ще остане просто един лош спомен, който ще изтрия. Сякаш никога не се е случвал.

Това е новата ми книга. Ако проявявате интерес ще качвам често. ❤️