Глава 17

2.5K 132 29
                                    

Мелъди
Бяха изминали три седмици. И днес беше рождения ден на Емили.

Не мога да повярвам, че става на четири. Толкова бързо расте.

Влязох в стаята й и видях, че тя спеше.

Приближих се към нея и погалих бузката й. Тя се размърда и отвори очи. Веднага се появи усмивка на лицето й.

-Честит рожден ден, слънчице.

-Благодаря, мамо. - изписка радостно.

Тя стана от леглото и аз помогнах да се преоблече. Сплетох косата й и отидохме в кухнята.

Направих и закуска, след което ми отне час докато я накарам да я изяде.

Сега тя стоеше и гледаше телевизия и пееше нещо на куклата си.

Отидох в спалнята ми, за да си взема душ, защото по дрехите ми имаше петна от закуската на Емили.

Влязох под душа и пуснах топлата вода да се спуска по тялото ми. По душа се отпускам най-много затова винаги се бавя, когато се къпя.

Пресегнах се и взех една от белите кърпи, което бях наредила на едно от рафтчетата и я увих около тялото си.

Излязох от от банята и за малко не изпуснах кърпата, защото се стреснах, когато видях Камерън да седи на леглото ми.

-Какво правиш тук? - попитах го грубо.

-Чакахте. Забави се притесних се.

-Да, повярвах ти.

-Така е. Мислих да проверя как си и защо се бавиш под душа.

-Ако беше влязъл докато се къпя щях да те убия.

-Не, не нямаше.

-Да щях.

-Не.

-Прав си нямаше. Сега искам да те убия. Защото си досаден и се промъкнал в спалнята ми. Ако бях гола?

-Щях да бъда приятно изненадан.

-Ужасен си. Сега би ли излязъл трябва да се облека.

-Няма да гледам. - увери ме.

Как ли пък не? Познавам му номерата.

-Повярвах. Излез.

-Добре. - каза спокойно

Отдъхнах си, че ще ме остави намира, но изведнъж усетих как дръпна хавлията ми.

Ще го убия!

-Ти луд ли си! Върни ми я! - извиках

-Добре. - подаде ми кърпата.

You Broke My HeartWhere stories live. Discover now