Глава 13

3K 133 12
                                    

Мелъди
-Благодаря, срещата беше прекрасна. - усмихнах се

-Да и на мен беше ми приятно.

-Надявам се да не съм ти досаждала със приказването си.

-Не, не си. Приятно ми е да те слушам.

-И на мен ми е приятно да те слушам. Добър чао.

-Чакай. - каза Маркъс

-Какво?

Той не отговари, а извади една черна кутийка.

-Какво е това? - попитах и го погледнах.

-Отвори я.

Отворих кутийката и в нея имаше златно колие с моето име.

-Невероятно е.

-Радвам се, че ти харесва.

-Но не мога да го приема.

-Защо? Нали ти каза, че ти харесва?

-Да, но това е прекалено скъп подарък и...

-Какво от това. Нали ти харесва. А и настоявам да го вземеш, ако не искаш да ме обидиш го вземи.

-Добре. Благодаря. Прекрасно е копието. Би ли ми го сложил? - попитах и той кимна

Обърнах се и той сложи верижката около врата ми.

-Благодаря още веднъж. - казах и се усмихнах.

-Няма защо, ти заслужаваш много повече.

-Благодаря.

Приближих се към него и притиснах устните в неговите. Той отвърна на целувката и уви ръцете си около кръста ми и ме притисна към себе.

Отделихме се един от друг, когато въздуха ми свърши.

-Ще се видим в понеделник и благодаря, че ме докара до вкъщи. - прошепнах.

- Няма защо. До скоро. - каза и аз кимнах

По-бързах да се прибера вкъщи. Но там заварих Лиса, която седеше на дивана с чаша вино.

-Откъде взе виното? - попитах я, оставих чантата си, събух точкетата си и седнах до нея.

-От шкафчето в кухнята, което е заключено с катинарче.

-Как го отвори?

-Лесно, но трябва да си купиш нов катинар.

-О, стига. Пазех това вино за специални случаи.

-За какъв случай?

-Ами, когато се омъжа, мислих тогава да го отворя.

You Broke My HeartWhere stories live. Discover now